Неработоспособност - Форум за счетоводство - Веста Консулт
Saturday, 10.12.2016, 09:05
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
Page 1 of 11
Forum moderator: kalla 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Осигуровки » Неработоспособност
Неработоспособност
macinkaDate: Wednesday, 25.04.2012, 16:13 | Message # 1
Оперативен
Group: Потребители
Messages: 40
Awards: 1
Reputation: 0
Status: Offline
Здравейте читатели,

Поради трудното различаване на понятия "неработоспособност", "нетрудоспособност", "инвалидност", и др, решихме да публикуваме тази статия. Тя е с информационен характер. не описва никаква законова процедура и се надявам да ви бъде полезна. Приятно четене!

Неработоспособност


В правната литература се срещат две понятия – „неработоспособност” и „нетрудоиспособност”. Основната разлика между тях се базира на факта, че неработоспособност се определя като невъзможност за извършване на определена (точно определена, конкретна) работа, а „нетрудоспособност”- на каквато и да е работа. В нашето законодателство в момента актуалното понятие е „неработоспособност”.
В най-общи линии неработоспособността е състояние на дадено осигурено лице, което възпрепятства извършването от него на трудова дейност и произтича от аномалии в здравословното му състояние.

Могат да се отграничат следните условно казано „видове” неработоспособност.
- Неработоспособност по рождение: Тя се отнася за увреждания на детето, които са още от момента на раждането. Към нея се приравняват придобитите след това увреждания след раждането, но преди навършването на 16-годишна възраст на лицето.
- Придобита неработоспособност- тя е резултат от заболяване и е след навършване на 16 годишна възраст.
- Пълна или частична. Пълната е при абсолютна невъзможност за изпълняване на каквато и да е работа. При частичната лицето все пак може да упражнява някаква трудова дейност, която да е подходяща за състоянието му. Това деление има значени за компенсационните плащания, както и за трудоустояването на лицето.
- Реална и презумирана- според това дали лицето наистина е заболяло или става дума за случаи, които се приравняват на на неработоспособост (например при старост- навършване на определена в закона възраст).
- Временна и трайна, според периода, в който се очаква да се възстанови. При временната неработоспособност съществува очакване за нейното възстановяване в обозримо бъдеще. При трайната такова очакване не е на лице.
Повече внимание ще обърна на временна и трайна неработоспосонмост на лицата.
Общото между двете е , че и при двете се установява от личен лекар (или зъболекар), Лекарски консултативни комисии (ЛКК), Териториална експертна лекарска комисия (Телк) или Национална експертна лекарска комисия (Нелк). Те са с различни правомощия.
Временната неработоспособност може да възникне поради различни причини като общо заболяване (ОЗ), професионална болест (ПБ), трудова злополука (ТЗ). Общото между тези „причини” е , че както могат да предизвикат временна, така могат да провокират и трайна неработоспособност или смърт. Друга група са причните, които могат да предизвикат само временна неработоспособност- това са майчинство и приравнените на ОЗ случай.
Временната неработоспособност продължава до пълното й възстановяване от осигуреното лице или докато временната неработоспособност не прерасне в трайна. Времето , през което продължава неработоспособността е определимо или определено. Зависи от реализирането на съответния осигурен социален риск и неговото развитие във времето. В някои случаи неработоспособността е фиксиран от закона период. Такъв е случая с майчинството.
Временната неработоспособност на свой ред може да е пълна или частична. Пълна е, когато лицето изобщо не е в състояние да работи. В този случай осигуреният се освобождава от работа, разрешава му се отпуск поради временна неработоспособност и за това време получава обезщетения от осигурителните органи. Частичната неработоспоспособност означава, че осигурения все пак може да извършва подходяща трудова дейност, при по-леки условия или при облекчен режим. За това тук говорим за „трудоустрояване”. Тази форма на неработоспособността настъпва най-често при ОЗ, ТЗ, ПБ, бременност. Може да говорим за реална неработоспособност и за приравнени на нея случаи. При реалната неработоспособност лицето не полага труд , защото има здравословни и/ или психически аномалии и проблеми и има нужда от възстановяване. В случаите, когато говорим за „приравнена” неработоспособност, лицето е „работоспособно”, но не извършва трудовата си функция поради други важни причини. В тези случаи то е възпрепятствано да работи. Пример за това са поставяне под карантина, грижа за болен член на семейство, грижа за дете, ненавършило 2 годишна възраст, грижа за болно дете между 3 и 18 и пр.
Временната неработоспособност се свързва с важни правни последици. Тя е правопораждащ факт за изплащането на компенсации от осигурителния орган. Тези плащания компенсират липсата на трудово възнаграждение.
Когато осигуреното лице е страна по трудово правоотношение, последното не се прекратява. Действието му сам о се суспендира. Когато осигуреното лице е страна по гражданско правоотношение, неизпълнението се урежда съгласно действащото гражданско законодателство при случай на невиновно неизпълнение от една от страните.

Трайна неработоспособност.
Тя се поражда от определени осигурени социални рискове. Такива са ОЗ, ТЗ, ПБ- те могат да породят както временна така и трайна неработоспособност. В тези случаи обикновено лицето е временно неработоспособно и след известен период от време настъпва трайната неработоспособност. Тази трайна неработоспособност се нарича инвалидност. Друго основание за трайна неработоспособност е старост.
След настъпване на трайна неработоспособност, не се очаква нейното възстановяване (на работоспособността). Тя е неработоспособност „завинаги”. Тя поражда правото на особени осигурителни обезщетения от дългосрочното обществено осигуряване.
Инвалидност.
Тя се преценява с оглед на извършваната работа, упражняваната професия и рабата способност за труд. Установява се от ТЕЛК и НЕЛК чрез освидетелстване на лицето. Тя е преждевременно настъпила реална неработоспособност на осигуреното лице. Поддава се на степенуване. Минималната граница, от която започва да се определя трайната работоспособност или инвалидността е 50 и над 50 % загуба на работоспособността. Вече не е на лице степенуване на инвалидността по групи (I , II, III група инвалидност). В момента степенуването се извършва в проценти спрямо възможностите на нормалния човек. Сега са от 50 до 70 . 99 %, от 71 до 90 % и над 90 %. Обръщането в проценти дава възможност за по-голяма конкретизация. Констатирането се извършва с акт за установяване на инвалидност.

Старост
Старостта като осигурен социален риск се презумира (предполага) от законодатеслтвото. Настъпва с навършването на определена възраст от лицето. Удостоверява се с лична карта, от която да е видна датата му на раждане. Няма особена процедура при установяването. На лицето се издава индивидуален административен акт , с удостоверителен (декларативен) характер. Той има доказателствена сила и е официален документ. Поражда право на пенсия.

Към тази статия може да последва продължение.


Message edited by macinka - Wednesday, 25.04.2012, 16:13
 
macinkaDate: Wednesday, 25.04.2012, 17:08 | Message # 2
Оперативен
Group: Потребители
Messages: 40
Awards: 1
Reputation: 0
Status: Offline
Експертиза на неработоспособността (Удостоверяване).
За да може да породи правните последици, неработоспособността трябва да бъде удостоверена. Това е специфична медицинаска дейност. Нарична се експертиза на работоспособността. За нея има специално производство. Експертизата представлява специална оценка на овластени органи, които извършват оценаъчна, а не миедицинска дейност. Състоят се от лица с висше медицинско образование. Ръководството на тези органи е възложено на министъра на здравеопазването и на регионалните центрове по здравеопазване. Делят се на органи за установяване на временна неработосособност и органи за установяване на трайна неработоспособност. Това са лекуващ лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК.
Експертизата на трайната неработоспособност е възложена на ТЕЛК и НЕЛК. Те действат и коато органи по временна неработоспособност.
Временната неработоспособност се установява с болничен лист. Ток се издава от органа, който я установи (лекар , зъболекар). Болничния лист е по образец. Установява продължителността и причината за неработоспособността. Служи пред осигурителния орган като основание за изплащане на осигурителни обезщетения. По своето естество той е удостоверителен индивидуален административен акт. Има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Редът за издаваме е в НМЕР 6-51.
Трайната неработоспособност се установява с експертно решение. В него се определя и удостоверява трайно намалена работоспособност с над 50% и нейните проценти с точност и в сравнение с възможностите на здравия човек, причината, която я е породила и евентуалната продължителност. Експертното решение е предпоставка за получаване на пенсия за инвалидност. Решенията на органите по експертиза на работоспособността могат да се обжалват по реда на 112 ЗЗдр. Обжалването може да е вътрешно (административно) или пред съда.
Вътрешнослужебно обжалване (Административно).
Извършва се пред по-горестоящ орган, спрямо органа, постановил експертизата. Жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването на решението. Обжалването е както следва:
- Срещу решение на лекуващия лекар, обжалването е пред ЛКК,
- Срещу решение на ЛКК- пред ТЕЛК,
- Срещу решение на ТЕЛК- пред НЕЛК.
Съществува новост в процедурата по обжалване- пред регионалния съвет по чл. 111 от ЗЗдр. Проверката на обжалваното решение се извършва от специализирана за целта медицинска комисия. Ако се установи нарушение при издаване на оспорваното решение, тя го отменя и временната неработоспособност се проверява с повторна експертиза.

Решенията на ТЕЛК могат да се обжалват само пред НЕЛК, защото той е динствения по-горестоящ орган в структурата по експертиза на работоспособността.

Съдебно обжалване
То е новост в българското осигурително право. Прилага се само за решенията на НЕЛК. Те подлежат на обжалване пред Софийски административен съд по реда на АПК. Органът, пред който се обжалва оспорваното решение може да потвърди, отмени или измени оспорваното решение и да постанови друго решение. Решенията по органите на експертиза на работоспособността са задължителни. Отнася се за всички решеения, който не са обжалвани, или ако са обжалвани, редът за обжалване е изчерпан. Задъжителността означава обвързаност, зачитане и изпълнение от всички осигурителиосигурителни органи, работодатели и др., в рамките на предоставената им компетенстност. Това е юридическа гаранция за упражняването на осигурителните права.


Message edited by macinka - Wednesday, 25.04.2012, 17:08
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Осигуровки » Неработоспособност
Page 1 of 11
Search:


Vesta Consult © 2016