Грозната страна на евтините пари - Форум за счетоводство - Веста Консулт
Sunday, 11.12.2016, 02:28
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
Page 1 of 11
Forum moderator: kalla 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Кредити » Грозната страна на евтините пари
Грозната страна на евтините пари
Petia_75Date: Wednesday, 21.12.2011, 15:31 | Message # 1
Младши стържант
Group: Потребители
Messages: 13
Awards: 0
Reputation: 0
Status: Offline
Законът на Гришам се нуждае от естествено допълнение. Не просто "лошите пари изместват добрите", но и "евтините" пари го правят. Нулевите лихви на централната банка може да бъдат разрушителни за финансовата система и да доведат до свиване на икономиката, вместо обратното.

Точно както всяко действие си има противодействие в Нютоновата физика така и паричните улеснения често не успяват да стимулират икономиката, пише Бил Грос в FT.

Исторически погледнато, централните банки комфортно разчитат на модел, който диктува, че по-ниските лихви ще стимулират съвкупното търсене, а по отношение на финансовите пазари, покупките на рискови активи, тъй като инвеститорите се стремят да поддържат висока възвращаемост.

Политиката на близки до нула ставки и поредицата "количествени улеснения" временно успяха да повдигнат пазарите и реалната икономика в САЩ, в Европа и дори в Япония.

Но сега, всички те си плащат и повечето развити страни са изправени пред политически и фискални ограничения, което повдига въпроси: дали приетите исторически концептуални модели са ефективни, и дали не са опасни за здравето на икономиката.

Важно е да се отбележи, че законът на Гришам не е просто различна интерпретация на правилата "натиск върху струната" или "капан на ликвидността".

И двете концепции зависят в значителна степен от усещането за увеличаване на риска на дълговите пазари, което ограничава кредитирането.

Нулевите лихвени нива правят нещо повече. Те, дори да оставим качеството на кредитите на страна, не създават стимул за отпускане на заеми. По принцип инвеститорите наивно са по-загрижени за връщането на парите си, отколкото за възвращаемостта им.

Но от перспективата на система, когато възвращаемостта на парите остава близка до нулата в номинално изражение и отрицателна в реално, то целият механизъм просто спира да функционира.

Един добър пример за това е обръщането на бизнес модела на фондовете, опериращи на паричните пазари, където оперативните разходи правят дейността постоянно нерентабилна при сегашните лихвени нива. Това води до низходящ натиск върху цените на активите, нивата на ливъридж намаляват, клиентите прехвърлят парите си в банките, които пък от своя страна ги реинвестират в резервите на Фед, вместо на пазара на ценни книжа.

В допълнение при нулеви лихви банките ограничават търсенето на депозити. Кредиторите хеджират риска с държавни облигации. В сегашната ситуация доходността на книжата е твърде ниска, което води до спад на възвращаемостта на капитала на банките.

В резултат целият финансов сектор се преструктурира, а десетки хиляди хора, работещи в него, губят трудовите си позиции.

На пръв поглед тези последствия от закона на Гришам изглеждат нелогични. Ако банката може да взема назаем пари при нулеви лихви, тя не би трябвало да има проблеми с възвращаемостта на капитала.

Но това, което е важно е ефектът на нулевите лихви върху дълговите пазари. Капитализмът няма как да работи добре, ако цената на Фед на заемите за първичните дилъри и лихвите за американските облигации с 30-годишен падеж са на приблизително еднакви нива.

Тази ситуация води до опасения за нивата на дълга, за неплатежоспособност и за недостиг на ликвидност, които се засилват от позицията на Фед, че нулевите лихви ще бъдат прилагани за “продължителен период от време“.

Инвеститорите печелят от разликите в лихвените нива и когато те са минимални, пазарът търси алтернативи. Най-пресният пример за това е фалитът на MF Global и залозите на фонда на рисковите европейски пазари.

Последствията от закона на Гришам са видни и от изгубеното десетилетие в Япония, където ниските лихвени нива не доведоха до кредитна експанзия. А съвременната икономика се нуждае от кредитиране, за да се развива. Централните банки трябва да се замислят дали кейнсианските им политики са правилното решение за кризата.

Авторът Бил Грос е основател и съ-управител на най-големия хедж фонд в света – Pimco.
Из darikfinance.bg
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Кредити » Грозната страна на евтините пари
Page 1 of 11
Search:


Vesta Consult © 2016