Заплащане на извънреден труд, положен на официален празник - Форум за счетоводство - Веста Консулт
Tuesday, 02.09.2014, 07:11
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
Page 1 of 11
Forum moderator: Muchakova, Boyanova 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » ТРЗ » Заплащане на извънреден труд, положен на официален празник
Заплащане на извънреден труд, положен на официален празник
BoyanovaDate: Monday, 06.06.2011, 11:16 | Message # 1
.::.
Group: Админ
Messages: 363
Awards: 9
Reputation: 1
Status: Offline
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

Въпрос:

Ако за извънреден труд, положен на официален празник, се заплати съгласно чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ, трябва ли за същия да бъде изплатено и възнаграждение съгласно чл. 264 от КТ?

Отговор:

Съгласно чл. 262 от Кодекса на труда (КТ) положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2. 75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4. 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. В разпоредбата на чл. 262, ал. 2 от Кодекса на труда е регламентирано, че когато не е уговорено друго, увеличението за положения извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено в трудовия договор. В този текст се има предвид трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор - чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ.
В чл. 264 от Кодекса на труда е предвидено, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. За тези работници и служители, за които работата в деня на официалния празник се счита за извънреден труд, увеличението се определя на база не по-малка от удвоения размер на уговореното възнаграждение, т.е. те трябва да получат не по-малко от четворния му размер, когато е официален празник и полага извънреден труд в този ден.

Разяснение на МТСП от 15.03.2010г.


Хората са само два вида- простИ хора и простО хора, вторите често грешат, но първите само това правят!
 
MuchakovaDate: Tuesday, 20.09.2011, 10:19 | Message # 2
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 366
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
Жанет Богомилова - юрист

Публикувано в правно-информационна система Сиела
Към 21.01.2008 г.

Въпрос:

Работя по трудов договор. Бях на работа в някои от дните на официалните празници около Коледа и Нова година. Интересува ме работенето на празник за извънреден труд ли се зачита и как се заплаща?

Отговор:

Трудът на официални празници винаги се заплаща с увеличение. Ако се работи на празник в редовното работно време, възнаграждението се удвоява, ако пък се работи извън редовното работно време т.е. извънредно – следва да се заплати четворна надница.
Щом нашият читател е работил в дните на официалните празници, работодателят следва да му заплати поне двойно възнаграждение. Дали трудът, положен в празничен ден, е извънреден или не, зависи от това дали ще работи в рамките на установеното за него работно време или извън тях, както и от това дали работи на нормиран или на ненормиран работен ден. В случай, че работи на нормиран работен ден и се е наложило да се труди във и извън редовното работно време на някой от Коледните празници или на Нова година, следва да му се плати с увеличение за работа на официален празник за редовното работно време, и отделно за извънреден труд за работата извън установеното работно време.
Разпоредбата на чл. 154, ал.1 от КТ определя като официални Коледни и Новогодишни празнични дни 24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово и 1 януари - Нова година.
Останалите официални празници са:
- 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
- 1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
- 6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
- 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
- 6 септември - Ден на Съединението;
- 22 септември - Ден на Независимостта на България;
- 1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения;
- Великден - два дни (неделя и понеделник), които в съответната година са определени за празнуването му. За 2008 г. това са 27 и 28 април.
Според чл. 154, ал. 2 от КТ Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за чествуване на определени професии, както и да размества почивните дни през годината. В тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.
Тази година с Решение № 4 от 10 януари 2008 г., (публ. ДВ бр. 6/2008 г.) правителството обяви 2 май (петък) и 5 май (понеделник) за почивни дни, а 10 май (събота) и 17 май (събота) за работни дни. Така се събират 6 почивни дни накуп - от 1 май до 6 май включително. Освен това за почивен ден е обявен 31 декември (сряда), за сметка на 20 декември(събота), който ще бъде работен ден.
Съгласно чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Ако пък се наложи работникът или служителят да работи извънредно през празниците – ще му се плати четворна надница.
Това означава, че законът посочва минималното увеличение, но няма пречка да се платят по-големи увеличения за работа на празник или за полагане на извънреден труд, от посочените в закона минимални прагове.
Според чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
Извънредният труд по начало е забранен и се допуска само по изключение.
Съгласно чл. 144 от КТ извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:
- за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
- за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи или бедствия;
- за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
- за извършване на аварийно - възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
- за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време - ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали;
- за извършване на усилена сезонна работа.
Извънредният труд е ограничен и като продължителност. Според чл. 146 от КТ продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
По конкретно продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
- 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
- 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
- 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Не се разрешава полагането на извънреден труд от работници и служители, за които е установено намалено работно време.
Посочените ограничения не се прилагат в случаите на извършване на извънредна работа, свързана с отбраната на страната; при кризи или бедствия и при неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ.
В чл. 147 от КТ е въведена изрична забрана за полагане на извънреден труд от някои категории работници и служители. Не се разрешава изобщо полагане на извънреден труд от работници или служители, които не са навършили 18 - годишна възраст и от бременни работнички или служителки.
Полагането на извънреден труд от други категории работници или служители е допустимо с изричното съгласие на лицето. Майки с деца до 6 - годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, не се допуска да полагат извънреден труд, освен с тяхно съгласие. Това се отнася и за работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството. Недопустимо е да работят извънредно и трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи.
Посочените категории работници и служители задължително трябва да дадат съгласие за полагане на извънреден труд в писмена форма за всеки отделен случай.
Съгласно чл. 148 от КТ работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на КТ, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор. Отказът на работника и служителя да полага извънреден труд се прави в писмена форма, мотивирано и се регистрира от предприятието по установения ред не по-късно от началото на неговото полагане. Работникът и служителят, направил отказ по този ред, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или не се установи по съдебен ред, че неговият отказ е незаконен.
Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.
В специалната книга за отчитане на извънредния труд се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и деня, определен за почивка.
Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.
Съгласно чл. 262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
- 50 на сто - за работа през работните дни;
- 75 на сто - за работа през почивните дни;
- 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
- 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Посочените минимални прагове на увеличеното заплащане, предвидено за работа на официалните празници, както и за положения извънреден труд, са задължителни. Те са определени в КТ и НСОРЗ. Това означава, че под посочените минимуми на заплащане не може да се пада. Винаги обаче при наличие на финансово - икономическа възможност и желание на работодателя може да се платят по-големи увеличения за работа на празник или за полагане на извънреден труд, от посочените по-горе минимуми. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.
Работодателят може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден поради особения характер на работата след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.
Според чл. 263 от КТ при ненормирано работно време за извънреден труд, положен в работни дни в извънработно време не е предвидено да се заплаща трудово възнаграждение с увеличение. За извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение в посочените по-горе минимални размери: 75 на сто - за работа през почивните дни и 100 на сто - за работа през дните на официалните празници.
По дефиниция работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. Ето защо за работниците и служителите, за които е въведено ненормирано работно време по законоустановения за това ред, работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
За полагането на извънреден труд, както и за дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.
За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. В тези случаи в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа.


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » ТРЗ » Заплащане на извънреден труд, положен на официален празник
Page 1 of 11
Search:


Vesta Consult © 2014Create a website for free