Йерархия на законите,механизъм за правно регулиране - Форум за счетоводство - Веста Консулт
Thursday, 08.12.2016, 16:00
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
Page 1 of 11
Forum moderator: Muchakova 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Закони » Йерархия на законите,механизъм за правно регулиране
Йерархия на законите,механизъм за правно регулиране
macinkaDate: Tuesday, 03.01.2012, 16:41 | Message # 1
Оперативен
Group: Потребители
Messages: 40
Awards: 1
Reputation: 0
Status: Offline
Механизъм на правното регулиране

Когато сключват договор, страните се обвързват за даден период от време да спазват определено поведение една спрямо друга. С други думи между тях възниква правна връзка. Тя се нарича правоотношение. Същността на правната връзка- правоотношението, са правата и задълженията на страните. Те се определят в договора. Следователно- от една страна договорът може да се разглежда като възникване на правоотношение, а от друга страна същият определя съдържанието на правоотношението. В същото време правата и задълженията на страните се определят и от действащото законодателство.

Законите се състоят от правни норми. Правните норми представляват правила за поведение, които имат задължителен характер. Задължителността отличава правните норми от религиозните, моралните и всички други видове „норми”. Правната норма е гарантирана от държавата, в това число и чрез принудително налагане на санкции при нарушение.

Едно от основните деления на правните норми е на императивни и диспозитивни. В случая ще разгледаме само тях.
Какво е императивна правна норма (ИПН)?
ИПН безусловно задължава страните по договора да имат определеното в нея поведение. Страните не могат да включват в договорите по между си уговорки , които противоречат на законовите ИПН. Това е така , защото точно ИПН поставят законовите рамки, с която страните непременно трябва да се съобразят. ИПН гарантират чрез държавната принуда обществения интерес. Той не може да бъде нарушаван. В този ред на мисли ИПН са един вид ограничения на свободата на страните. Ограниченията се налагат, когато правната сигурност се нуждае от защита.

Какво е диспозитивна правна норма (ДПН)?
ДПН установява права и задължения между страните по договора, до колкото страните не са уговорили нещо различно. Т.е. за разлика от ИПН , при ДПН страните имат възможност и свобода да определят сами съдържанието на договора в рамките на регулираната от ДПН материя. ДПН е в сила само в случаите, в които страните не са уговорили нещо различно. Една от функциите на ДПН е да „замести” липсата на договореност между страните по определени въпроси.
Съвсем условно ДПН може да се раздели на 2 части. От една страна това е предложеното от закона правило на поведение, което дава определени права и изисква определени насрещни задължения. От друга страна съдържанието на нормата позволява ако пожелаят, страните да се споразумеят за нещо друго и да се отклонят от диспозицията на нормата.
Типичен пример на диспозитивна правна норма е текста на чл. 246 от ЗЗД- „Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят следва да ги върне , освен ако е уговорено друго.”
Източници на правните норми.
На първо място това са нормативните актове. Под нормативни актове се разбира законът в широкия смисъл на думата. „Закон” е родово понятие, което включва всички възможни актове. Между нормативните актове съществува йерархия, чрез която се определя полето им на действия и конкуренцията между два и повече закони.
Йерархия на нормативните актове.
Според много източници най-високо в йерархията стои Конституцията на П България, която по-долу ще наричаме КРБ. Това мнение не е съвсем правилно. България е държава- членка на ЕС. С оглед на членството й , и на колективните опити на останалите държави- членки за унифициране на локалните законодателства, Международните договори и актове са с предимство пред българското законодателство. В този ред на мисли трябва да се изясни, че някои актове се ратифицират и възприемат чрез промени на местния закон , а други директно се прилагат.
Пример за актовете, които директно се прилагат са Директивите на ЕС., както и Спогодбите (например тези за избягване на Двойното данъчно облагане).
Конвенциите, Учредителните договори и др. подлежат на ратификация.
На следващо място в йерархията стои КРБ. Тя е призната за върховен закон. Никой друг закон не може да й противоречи. При наличие на такова противоречие, Конституционният съд обявява съответната норма или целия акт за противоконституционен. От деня на влизането в сила на КС , съответният закон или отделни негови разпоредби, спират да се прилагат. Тук няма тридневен срок за влизане в сила на решението на КС.
КС може да се сезира само от определени лица и органи. Това са 1/5 от народните представители, президента, МС, ВКС (Върховен Касационен съд) ВАС (Върховен административен съд), главния прокурор на републиката.
След Конституцията на следващо място в йерархията се подреждат кодексите и законите. Кодексите и законите се приемат единствено от НС. Те уреждат определени сфери в обществените отношения (изцяло). Така например семейния кодекс урежда отношенията между съпрузи , родство и др. При кодексите е на лице силно синтезиране и цялостно обхващане на еднородни групи от обществени отношения.

На следващо място в йерархията са постановленията, правилниците, наредбите, инструкциите на Министерския съвет, успоредно с отделните актове на министри, както и на други овластени органи и организации, в т.ч. и общинските съвети.Наредбите на общинските съвети, обаче имат локално действие за съответната община. Тези актове (на министерства, министри и общински съвети) се наричат подзаконови. Причината за това название е , че същите се издават в изпълнение на закона и стоят на по-долно йерархично стъпало. Названието „поднормативни” не се смята за правилно в правната теория. Логиката е, че след като са източник на правни норми, следователно тези актове са нормативни и няма как да бъдат „поднормативни”.
В практиката съществуват множество нормативни актове с най-различни наименования- писма, инструкции и пр. Много често същите имат вътрешно нормативен характер и уреждат отношенията само в дадена организация и нямат действие спрямо външните за организацията лица. Това разнообразие може да доведе до противоречие между актовете. Винаги в тези случаи се прилага нормативния акт от по-висок ранг. Например ако постановление на МС противоречи на закон, прилага се закона.

Друго важно деление на законите освен по ранг, е на общи и специални. Общият закон урежда определен кръг обществени отношения като цяло. Специалният закон урежда отношенията в детайли. Например Търговският закон урежда всички търговски отношения като цяло , но по отношение на взаимоотношенията между банки и др кредитни институции, Законът за кредитните институции се явява специален. Т.е. при противоречие се прилага специалния закон, не общия.
Накрая, но не на последно място смятам за необходимо да изясня често срещаното понятие „конкуренция на правни норми”.
„Конкуренцията” се появява тогава, когато за едно и също обществено отношение могат да се приложат различни по юридическа сила и обхват закони и/или подзаконови актове. В този случай 1 се прилагат актовете с по-висока йерархия, а след това, ако продължава да има конкуренция между закони, се прилага специалния закон. Има различни форми на конкуренция, в това число в случаите на „преживяване на закона”, „обратно действие на закона” , „заварено положение” и пр. , които ще разгледаме в следваща статия.

Материалите за тази статия са взаимствани от помагалото на Захари Торманов ДОГОВОРЪТ- практическо ръководство за търговски и граждански договори.

Надявам се да съм била полезна!
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Закони » Йерархия на законите,механизъм за правно регулиране
Page 1 of 11
Search:


Vesta Consult © 2016