Friday, 29.03.2024, 15:21
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
  • Page 1 of 1
  • 1
Forum moderator: Muchakova  
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Съдебно разбирателство » Как да си поискаме дължимото по съдебен ред и без процес? (събиране на дългове)
Как да си поискаме дължимото по съдебен ред и без процес?
MuchakovaDate: Tuesday, 18.10.2011, 20:22 | Message # 1
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ СПОРЕД НОВИЯ ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

В тази статия ще разгледам започване на изпълнително производство, изпълнителните основания и ще изясня някои понятия.

ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ОСНОВАНИЯ


Изпълнителните основания са документи. Тези документи удостоверяват (инак казано доказват) изпълняеми права (с други думи възникнали за кредитора права, които трябва да бъдат изпълнени от длъжника). На базата на тези документи и по силата на закона съдът (по молба на кредитора) може да издаде изпълнителен лист или може да започне принудително изпълнение върху имуществото на длъжника (за осъществяване на удостоверените права или казано по друг начин, кредиторът може да получи дължимото имущество или да принуди длъжника да извърши дължимите действия).

Изпълнителното основание е едновременно и и основание, и условие за допустимост на едно принудително изпълнение.

Изпълнителните основания могат да се разделят на преки и на косвени.
Преки изпълнителни основания са тези, които директно започване на принудително изпълнение (въз основа на основанието и без да са нужни допълнителни документи или актове). Единственото пряко основание според ГПК – това е влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот при публична продан. Възлагането задължително трябва да е надлежно вписано в Агенция по Вписванията , имотен регистър.

Косвени изпълнителни основания са тези, за които законът предвижда започване на принудително изпълнение след издаването на изпълнителен лист.
Косвените изпълнителни основания се делят на съдебни и несъдебни.
Съдебните изпълнителни основания са тези основания, които имат силата на нещо пресъдено или поне тези, които се ползват с тази сила.

Несъдебните основания дават възможност на кредитора да започне принудително изпълнение срещу длъжника без предварителното осъждане на последния.

Без значение дали изпълнителното основание е пряко или косвено,то притежава изпълнителна сила. Въз основа на него може да се започне принудително изпълнение срещу длъжника. Чл. 404 от ГПК съдържа изпълнителните основания.

следва текста на закона.....

Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:

1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;

2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;

3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.


Новият ГПК урежда като изпълнително основание заповедите за изпълнение.

ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ


Какво е заповед за изпълнение?

1. Заповедта за изпълнение е акт на съда.

Този акт замества съдебното решение. С други думи не е необходимо съдът да се произнесе с решение или определение и да се мине по реда на цялото исково производство. Достатъчно е кредиторът да получи заповед за изпълнение.

2. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание. Не е нужно да е на лице съдебно решение, за да започне изпълнително производство. Заповедта е напълно достатъчна.

Заповедта за изпълнение е бърз способ за реализиране на права. Тя спестява същинският исков процес.

НАЧАЛО НА ЗАПОВЕДНОТО ПРОИЗВОДСТВО


Как се стартира заповедно производство?

Кредиторът подава до компетентния съд заповед по образец.
Родовата компетентност принадлежи на районния съд (най-често). Местната компетентност е по местоизпълнение на иска. Това ще рече, че когато длъжникът е физическо лице (човек), изпълнението е по постоянния му адрес. Когато последният е фирма (или каквото и да е юридическо лице- кооперация, фондация, търговско дружество и пр.,) , то изпълнението е по седалището и адресът на управление. Допуска се едно изключение от това правило, а именно, с местоизпълнението на задължението. Това изключение произтича от идеята за съвпадение между района на действие на:
1. съдът от една страна
2.съдебният изпълнител от друга.

Молбата за започване на исково производство е по образец. Съдържа определени реквизити. Липсата им води до неразглеждането й. Можа да се каже, че заповедното производство е формализирано.

Ако заповедта е издадена по реда на чл. 410 от ГПК, тя може да бъде връчена от Частен съдебен изпълнител. Ако кредиторът не отправи такова искане, заповедта може да бъде връчена и от служител на съда.

Следва текста на закона:

Заявление за издаване на заповед за изпълнение

Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:

1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;

2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.

(2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.


Заповедта за изпълнение се издава въз основа на документ, когато вземането (без значение от цената си), е удостоверено с документ.

ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ЗАПОВЕДТА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ


Влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Заповедта подлежи на принудително изпълнение единствено и само когато влезе в сила.

Единствените случаи, в които заповедта подлежи на изпълнение веднага са в хипоезите на чл. 417 ГПК.

Следва текста на закона:

Заповед за изпълнение въз основа на документ

Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;

2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;

3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;

4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;

5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;

6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;

7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;

8. акт за начет;

9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

Незабавно изпълнение

Чл. 418. (1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.

(2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.

(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

(5) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.



За да подлежи на принудително изпълнение тази заповед трябва да влезе в сила. ГПК предвижда определени случаи, в които заповедта и подлежи на незабавно изпълнение, дори и без да е влязла в сила. В тези случаи на осовата на заповедта незабавно се издава изпълнителен лист. Под режима на заповедното производство попада и задължението за предаване на заложена вещ по ЗОЗ.

ТЕМАТА ЩЕ БЪДЕ ПРОДЪЛЖЕНА и допълнена с примерни бланки в най-кратки срокове.

Целта е да се даде подробна, изчерпателна и максимално систематизирана информация за възможностите на кредитора да събере дължимото му и на опциите на длъжника да се предпази в една подобна ситуация.

В заключение имам един съвет към кредиторите- предпочетете заповедното производство пред исковото- то е по-кратно, бързо и време спестяващо. Можете да постигнете същият резултат като от изпълнително дело в много по-кратък срок.

Съвет към длъжниците: Когато ви връчат заповед за изпълнение, без значение каква е заповедта, не пропускайте да възразите ВЕДНАГА. Има голяма вероятност да спрете производството с възражението си. Ако сумите са незначителни е силно вероятно самият кредитор да се откаже. В най-лошият случай просто ще спечелите време.

Надявам се да съм била полезна!


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
MuchakovaDate: Wednesday, 19.10.2011, 17:25 | Message # 2
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
Както обещах, продължавам с темата за събиране на вземания.

ЗАПОЧЕАНЕ, СПИРАНЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО


В предната статия изясних какво е необходимо, за да започне едно принудително изпълнение. В сегашната статия ще разгледам започване, спиране и прекратяване на изпълнението.

ЗАПОЧВАНЕ

Изпълнението започва по молба ба заинтересованата страна. Тази страна е взискател. Молбата трябва да бъде отправена до Съдебен изпълнител (СИ).
Основанието за започване на принудително изпълнение е изпълнителен лист или друг документ (акт, който подлежи на зпълнение).

В молбата взискателят МОЖЕ да посочи начинът на изпълнението.

Тази норма НЕ Е императивна. Тя дава принципна възможност на кредитора (взискателя)да укаже изпълнителният способ, но не го задължава. Това се налага от практиката. Не винаги взискателят е запознат с имущественото състояние на длъжниците си, при започване на принудително изпълнение.Не разполага с необходимата информация за движимото и недвижимото имущество на длъжника. За това задължението за посочване на основание може да ограничи изпълнителните способи, вместо да осигури повече такива.

Съдебният изпълнител прави поучване на имуществото на длъжника.

Важно е да се обърне внимание на прочуването. То трябва да предхожда поканата.
Защо?
Поканата за доброволно изпълнение дава на длъжника двуседмичен срок, за да изпълни задължението. В тези 2 седмици последният може да прехвърли цялото си секвестируемо имущество на трето лице, като по този начин осуети изпълнението. Този двуседмичен срок му е гарантиран по чл. 428, ал. 1 от ГПК и е задължително да се спази от взискателя.
Това осуетяване може да се случи, когато взискателят не е обезпечил вземането си.

Следва текста на закона:

Покана за доброволно изпълнение

Чл. 428. (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава.
(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.
(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
(4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.


МЕСТНА КОМПЕТЕНТНОСТ според член 427 ГПК.

Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
(2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.


Съдебният изпълнител може да налага запори върху вещи или вземания на длъжника, независимо от това, че изпълнителните действия подлежат на извършване от другсъдебен изпълнител.
Съдебният изпълнител може да е по постоянен адрес на взискателя. След като запорът и/или възбраната са направени изпълнителното дело се препраща към надлежния съдебен изпълнител. Последният трябва да направи опис на запорираното имущество и продан.

По-осоен е случаят на изпълнение върхи ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ от трето лице с постоянен адрес/седалище в друг съдебен район. В този случай изпълнителното дело НЕ СЕ препраща.

Важен акцент в законодателната уредба, койтое хубаво да се има предвид при започването на изпълнително дело.

Можете да се обърнете към Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) или към Частен съдебен изпълнител (ЧСИ)

Съгласно Закона за ЧСИ, последният има район на действие, който съвпада с района на действие на окръжния съд, където ЧСИ извършва дейносттта си.
За сравнение района на действие на ДСИ съответства на районня съд (т.е. на по-долната инстанция).

Съдържанието на правомощията на ЧСИ е определено в чл. 18 на ЗЧСИ. Следва текста на закона:

Чл. 18. (1) По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
(2) По възлагане от длъжника и/или кредитора частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да бъде пазач на даденото в обезпечение имущество.
(3) По възлагане от страните частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да посредничи за постигане на спогодба между тях.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) По възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор частният съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс, както и да продаде заложеното имущество по реда на Закона за особените залози или по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато извършва продажбата по реда на Закона за особените залози, частният съдебен изпълнител има правата и задълженията на депозитар, като разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 462 и 463 от Гражданския процесуален кодекс.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) По разпореждане на съда частният съдебен изпълнител може да връчва съобщения и призовки по граждански дела.
(6) Частният съдебен изпълнител може да възложи на частен съдебен изпълнител от друг район извършването на действия по ал. 1, 2, 4 и 5 при същите условия.


По този начин се дава възможност за бърз и комбинативен изпълнителен процес. условието е взискателят надлежно да ВЪЗЛОЖИ НА ЧСИ посочените в закона действия, успоредно и във връзка със започването на изпълнителното производство. ЧСИ няма как да изпълни предвидените в чл. 18 действия, ако НЯМА ВЪЗЛАГАНЕ. ЧСИ придобива правомощия СЛЕД като получи овластително волеизявление от взискателя.
Важно в случая е да се отбележи, че ЧСИ не разполага с правомощия по право. Той ги продобива на базата на волеизявлението на взискателя.
успоредно с това ЧСИ е лице, на което държавата е възложила публичнопавна функция. Той не губи своята независимост, не се превръща в довереник или комисионер на взискателя.

ФОРМА НА ВЪЗЛАГАНЕТО

Обърнах съществено внимание, че за да може ЧСИ да придобие определени правомощия във връзка с изпълнителното производство, трябва да е на лице надлежно волеизявление от страна на взискателя- ВЪЗЛАГАНЕ.

ВЪЗЛАГАНЕТО ВИНАГИ ТРЯБВА ДА Е В ПИСМЕНА ФОРМА. Писмената форма е форма за действителност..Няма пречка още в молбата за образуване на изпълнително дело или в хода на делото, взискателят да ВЪЗЛОЖИ на ЧСИ извършването на определени действия.
Упълномощаването по чл. 18 ЗЧСИ е обвързващо действие. То задължава ЧСИ да предприеме съответните действия (за разлика от упълномощаването по ЗЗД, което не предизвиква задължения за пълномощника. Същите произтичат от договорни отношения, а не от пълномощно).
Между взискателят и ЧСИ не се пораждат договорни отношения. Страните не са разнопоставени. Едната от тях е съдебен изпълнител.

В практиката се срещат случаи, в които ЧСИ налага запори без да е на лице изрично овластен. Няма ясен отоговор дали тези действия са процесуално допъстими. Отговорът е по-скоро "да" от гледна точка на аргументацията. тези действия могат да бъдат санирани по аналогия със чл. 42, ЗЗД.

Следва текста назакона
Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
Лицето, от името на което е сключен договор без представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора.


Санирането може да бъде извършено с писмено волеизявление за потвърждаване от взискателя включително и в последващ етап на обжалване на действието. Това може да бъде направено най-късно до края на заседанието по делото.

Съгласно чл. 18 ЗЧСИ, ЧСИ може да предприеме действия по проучване на имуществото на длъжника. В молбата си по чл,. 426, ал 2 от ГПК взискателят може да посочи начина на изпълнение (но може и да не го направи) с молбата за образуване на производство. Взискателят може да ВЪЗЛОЖИ на ЧСИ да определи начинът на изпълнение. Така на взискателят се спестяват усилия и време.

ЧСИ може да възложи на ЧСИ в друг съдебен район извършването на действията по ал. 1 2 4 и 5 , чл. 18 ЧСИ при същите условия, при които е упълномощен. Може да делегира на свой колега извършането на процесуални и др действия.
Съществува териториална ограниченост на компетентността на ЧСИ.КОгато делегира правомощията си на съдебен изпълнител от друг съдебен район, ЧСИ е длъжен да спазва правилата за местната подсъдност. В този случай формата на делегиране на правомощия е задължително ПИСМЕНА. За да може действията на ЧСИ да са процесуално допустими, делегиращият ЧСИ трябва да посочи изчерпателно действията, които ще бъдат извършеи от новластения колега. Тази изчерпателност играе ролята на евентуална превенция срещу обжалвания от страните по изпълнителното дело (най-често това е длъжника. Успоредно с това изчерпателността формира кръга на отговорностите на ЧСИ.

ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕЗАКОНОСЪОБАЗНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Отговорността при незаконосъобразно изпълнение се носи както от ЧСИ, така и от взискатееля. отговорността може да бъде обоснована по аналогия на чл. 49, ЗЗД:
Текста на зкакона:
Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.


без значение по какъв начин е възложена работата, действията на ЧСИ ангажират отговорността на взискателя за причинени вреди. Взискателят отговаря за непозволено увреждане като възложител на работата.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е при условията на несъщинска солидарност.
Защо?
КОгато ЧСИ приема да извърши възложените му изпълнителни действия, той носи отговорност за материална незаконосъобразност при наличие на изпълнение върху чуждо имущество, доколкото последният избира имуществото при условията на чл. 18. на ЧСИ му се признава правото да преценява законосъобразността на предприетите изпълнителни действия.


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
MuchakovaDate: Thursday, 20.10.2011, 17:57 | Message # 3
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
КОМПЕТЕНТНОСТИ НА ЧСИ

Чл 18 ЗЧСИ дава възможност на ЧСИ да бъде "медиатор" в процеса. В кояо и да е фаза на изпълнителния процес не бива да се изключва възможността за постигане на споразумение между страните. Т.е. дадена е възможност за сключване на спогодба. Тя предполага бързо приключване на изпълнителното производство.

Когато взискателят е заложен кредитор по ЗОЗ, съшият има право да възложи на ЧСИ заложеното имущество по реда на ГПК или съгласно разпоредбите на ЗОЗ, за продан. Продажбата по реда на ЗОЗ НЕ Е публична продан. Това е извън съдебен способ за осребряване на имущество. Чрез него заложният кредитор упражнява едно свое потестативно право, а именно да продаде заложената заложената вещ от своя име и за сметка на залогодателя.
Ако възложителят предпочете продажбата на заложените вещи да бъде по реда на ЗОЗ, тогава съдебният изпълнител има правата на депозитар.

Когато преодажбата е по реда на ГПК, за ЧСИ важат правилата на публичната продан (на имущество).

И в двата случая разпередението се извършва по реда на ГПК и се обжалва по същия начин (по реда на ГПК).

ИЗБОР НА ЧСИ ИЛИ ДСИ

Иначе казано какво да предпочетем: Частен или държавен съдебен изпълнител?

При всички положения нашият избор (т.е. изборът на взискателя) поражда процесуални задължения за съответния орган в хода на самото производство.

"СИ е длъжен да покани длъжника да изпълни задължението си в двуседмичен срок". Разпоредбата е на чл. 428, ал 1 от ГПК.

На първо място тази разпоредба удължава срока на изпълнението с 2 седмици (Имам предвид, че след като всички срокове за изпълнение са изтекли и задължението на длъжника е станало изискуемо по отношение на кредитора, след поканата от СИ, длъжникът получава нов двуседмичен срок за доброволно изпълнение). С това удължаване законодателят е преценил, че се предоставя по-реалистична възможност на длъжника да изпълни исковата претенция и преди да се пристъпи към окончателни изпълнителни действия.

Когато към изпълнение се пристъпва чрез запове за изпълние, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването на заповедта.

В случай , че заповеда е вече връчена на длъжника, последният е възразил, с което е временно е спрял изпълнението, и в последствие то е продължило по реда на изпълнителното производство, на длъжникът не се дава нов срок за доброволно изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт. В случая, че актът за изпълнение е заповед за изпълнение, АКТЪТ Е САМАТА ЗАПОВЕ. (т.е. други прикрепени актове не са необходими).

При хипотезата на чл. 410 от ГПК , препис от заповедта се връчва на длъжника, т.е. със заповедта длъжникът е запознат със съдебнията акт, който удостоверява правото на шпринудително изпълнение.

Следва текста на закона:
Заявление за издаване на заповед за изпълнение

Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
(2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.



Следва продължение smile ....


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
MuchakovaDate: Tuesday, 15.11.2011, 17:43 | Message # 4
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
И още за процедурата по чл. 410 ГПК
Заповедното производство е част от изпълния процес. Целта му е да облекчи кредиторите, които предполагат, че длъжниците им няма да оспорят задължението, както и да разтоварят съдебната система.
410 ГПК посочва, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение може да има за предмет:
- парични вземания
- вземания на заместими вещи, когато искът е подсъден на районен съд (т.е. до 25 000 лева)
- за предаване на вижими вещи, незаместими по аргумент от предходната предпоставка,

ВЗЕМАНИЯ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПРЕТЕНДИРАТ ПО РЕДА НА 410 ГПК

По реда на 410- от ГПК могат да се претендират и вземания, независимо от техния размер, които продължават да се гледат от компетентния районен съд. Такива са чл. 210, ал. 5 от КТ
Осъществяване на ограничената имуществена отговорност
Чл. 210. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.
(2) Заповедта се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Ако в срока по предходната алинея работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.
(6) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1996 г.)

чл. 37 от Закона за адвукатурата:
За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

чл. 203 от Закона за водите
Чл. 203. (Нов - ДВ, бр. 81 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението.

чл. 107 и чл. 154 т закона за енергетиката
Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 08.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер.

Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението.

чл. 30 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране
Чл. 30. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2009 г.) За вземанията, произтичащи от неизплатени възнаграждения по регистрирани договори, проектантите могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

чл. 61 и чл. 89 , ал. 3 от закона за за нотариусите и нотариалната дейност
Принудително изпълнение (Загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)
Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За дължимите суми по решение на общото събрание Нотариалната камара може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

Събиране на нотариалните такси
Чл. 89. (1) За събиране на нотариалните такси се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от нотариуса, единият от които се връчва на задълженото лице.
(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, удостоверяваният материален интерес или изразходваното време при пропорционална такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2007 г.) За дължимите неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2003 г.) При погрешно определен материален интерес и събрани такси действително дължимите такси се събират на основание на подписана от нотариуса сметка, изготвена в срок 7 дни от откриването на грешката.

чл. 54 от за дейността на сдруженията за напояване,
чл. 46 от закона засобствеността ,

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г.) Собственикът може да иска от районния съд отмяна на решението на общото събрание за изваждането по реда, установен в отделен закон.
Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

чл. 54 и чл. 79 от Закона за ЧСИ,
Принудително изпълнение (Загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)
Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За дължимите суми по решение на общото събрание камарата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

Събиране на такси по изпълнението
Чл. 79. (1) За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.
(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

чл. 708 от Търговският закон

СЪБИРАНЕ НА ПРЕОБРАЗУВАНОТО ВЗЕМАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)
Чл. 708. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) На основание утвърдения от съда план кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 405 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер.

ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ЗАПОЧВАНЕ НА ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО ПО 410 ГПК И ПРАВОМОЩИЯ НА СЪДА, ПОДСЪДНОСТ.

Заявлението за започване на заповедно производство по чл. 410 ГПК е формален документ. Изисканията към него са идентични с тези, по отношение на редовността на исковата молба. Самият формулят съдържа и искане за издаване на изпълнителен лист, което изключва необходимостта да се прибягва до чл. 405 ГПК, който урежда издаване на ИЛ по изрична молба на кредиторът. Съдът пристъпва към разглеждането на втората част от молбата когато заповедта за изпълнение се стабилизира по смисъла на 416от ГПК. Целта е да се опростят процедурите, чрез които кредиторите могат да се снабдят с ИЛ. В законът няма изискване кредиторът да приложи доказателства, които да подкрепят искането му. Често молите прилагат такива, въпреки че съдът е обвързан от попълненото заявление и неговата редовност, а не от представените доказателства. Това е характерно за производството по чл. 417 от ГПК
Т.е. ако молителят твърди, че неговото вземане е действително; въпросното вземане не бъде оспорено от длъжника в срокът който му дава чл 414 от ГПК , има за последица че вземането става изискуемо.

Страните в производството по издаване на заповед за изпълнение или незабавно изпълнение са кредиторът и длъжникът. Съдът е длъжен да провери служебно процесуалното право и дееспособност на страните. В тази фаза се проверява и редовността на подаденото заявление. Проверката на съда е важна. в случай, че длъжникът е починал, положението е идентично с това при подаване на искова молба срещу ответник, който е починал преди обрауването на делото. Съдът притежава правомощие в този случай да прекрати производството. Производството е едностепенно и се решава в разпоредително заседание без да е необходимо да се призовават страните. Когато формулярът е попълнен грешно или е попълнен грешен формуляр (вместо този по 410 примерно е попълнен по 417- за издаване на заповед за незабавно изпълнение), съдът следва да упъти страните коя е правилната форма и да изпрати бланката за попълване. Срокът за издаване на заповедта е тридневен, с някои изключения.
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.
(2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

Изброени са няколко отрицателни предпоставки. В първия случай се има предвид , че в заявлението не е посочен никакъв адрес на длъжника на територията на страната. Така е невъзможно да се осъществи връчване на територията на страната. При втората хипотеза се разглежда редовността на връчването. Установяването, че длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на страната често се случва, когато слъжникът дефакто има регистриран такъв адрес. Последният обаче е бил добросъвестен и при напускането е посочил на органите на изпълнителната власт настоящият си адрес в чужбина. Често кредиторите избират този вариант, за даможе заповедта да се стабилизира. Това се случва с ясното съзнание на кредитора, че длъжникът има местопребиваване в чужбина и посочват в заявленито адрес на негов пълномощник. Напълно законно е заповедта да бъде връчена и чрез трето лице. Ако третото лице е адвокат, то връчването се приравнява на лично, според ГПК.
Това се получава, защото заповедното производство цели да провери дали вземането е неоспорено от длъжника.Това няма как да се случи без добросъвестното връчване от страна на кредитора. В този конкретен случай длъжникът има право на защита съгласно 423 ГПК. В тази хипотеза заповедта за изпълнение не мъ е била връчена лично и в деня на връчването й длъжникът не е имал обичайно местопребиваване на територията на страната. В този случай длъжникът може да възрази пред въззивния съд.
Следващ елемент на проверка от съда е дали са спазени материално правните изисквания. Тя е една единствена- дали се отнася за плащане на парични суми или заместими вещи с цена до 25 000 лева, респективно предаване на движими вещи, които длъжникът е получил със задължението да върне, или са обременени със залог или вещта е прехвърлена на длъжника със задължението да препдаде владението , когато сикът е подсъден на районен съд.
При съединяване на исковете е възможно с една заповед да се претендират няколко отделни вземания, всяко от които под 25 000 лева. В този случай сборът им може да надхвърля тази сума, стига да се спазват изискванията за съединяване на исковете.При констатирана нередовност на заявлението съдът следва да о отхвърли с разпореждане. То подлежи на обжалване с частна жалба пред въззивния съд.
Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение се прилагат съшите изисквания като при искова молба, т.е. по реда на ГПк, чл. 127, 128
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
(2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
(3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

Приложения към исковата молба
Чл. 128. Към исковата молба се представят:
1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;
2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат;
3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците.

Поради препращащата норма към чл. 127 следва да се приеме, че изискванията за редовност на заявлението включват:
- държавна такса, която да е изцяло внесена ( а не частично)
- редовно упълномощаване, т.е. да няма липса нап редставителна власт, когато заявлението се подава чрез пълномощник,
- трябва да фигурират трите имена на длъжника, а не само собствено и фамилно примерно,
- да е написано ЕГНто на длъжника
- заявлението да е подписано
- обстоятелствата, от които произтича дългът трябва да са ясно посочени в заявлението.
По повод на последиците относно задължението на заявителя да конкретизира вземането си, съществуват някои различия в практиката на ВКС.
Според някои състави се счита, че маркирането на обстоятествата по т. 9 и т. 12 от заявлението вземането е конкретизирано. Другото разбиране е , че обстоятелствата по т.12 от заявлението трябва да се впишат подробно, заедно с обстоятелствата, от които произтича вземането. Като цяло се налага тенденцията, че следва да се посочат онези обстоятелства, на които се базира претенцията , като трябва да са посочени подробно в степен, която е достатъчна за длъжника да се информира и да прецени дали да възрази на вземането или да не го оспорва.
Има три възможности, които съдебният състав може да избере при непълноти в заявлението.
1. Според някои състави няма пречка в заповедното производство да се приложи чл. 101 ГПК
Нередовност на процесуалното действие
Чл. 101. (1) Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката.
(2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.
(3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

Те указват на заявителя да отстрани нередностите , като изхождат от липсата на изрична забрана в чл. 411.

2. Други състави приемат, че това е дошпустимо само когато става въпрос за
– подписване на заявлението;
– довнасяне на дължима държавна такса
– представяне на доказателства за представителна власт, когато заявлението е подписано от пълномощник, но липсва приложено пълномощно.

3. Други състави приемат, че чл. 101 от ГПК е неприложимпоради липса на изрично предвидена възможност за прилагането му , съгласно чл 411 от ГПК.

След като съдът констатира, че положителните предпоставки по ч. 410 и 1л. 411 са на лице, следва да издаде заповед за изпълнение, препис от която се дава на длъжника, заедно с покана да изпълни в двъседмичен срок задълженията по заповедта. За длъжника тази покана играе ролята на покана за доброволно изпълнение и указание, че в рамките на този двуседмичен срок длъжникът може да възрази на заповедта пред органа, който я е издал. В случай , че възражение не последва и длъжникът не изпълни заповедта в рамките на тези две седмици, последната влиза в сила и ще последва принудително изпълнение. заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване освен в частта на разноските, защото те може да са прекомерни или избщо да не са направени.
Необжалваемостта произтича от факта, че кредиторът е получил позитивен отговор на заявлението си, поради което той самият няма павен интерес да обжалва. От друга страна длъжникът има възможност да възрази в 2седмичен срок от връчването на заповедта, с което предизвиква последиците на чл. 415 от ГПК

Действие на възражението
Чл. 415. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
(2) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

Така принудителното изпълнение може дасе отложи за известен период от време или, ако кредиторът остане пасивен, заповедта да бъде обезсилена

...следва продължение...


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
MuchakovaDate: Tuesday, 15.11.2011, 17:44 | Message # 5
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
И още за процедурата по 410 ГПК - част 2

И още за процедурата по 410 ГПК - част 2

Друг момент, на който следва да се обърне внимание при заповеното производство е

ВРЪЧВАНЕТО НА ЗАПОВЕДТА

В заповедното производство намират приложение разпоредбите на чл. 47 от ГПК

Връчване чрез залепване на уведомление
Чл. 47. (1) Когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.
(2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.
(3) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2.
(4) Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал. 1.
(5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината.
(6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение.
(8) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп - чрез залепване на уведомление.

Съобщението от съда става чрез залепване, не му се назначава особен представител, а заповедта се прилага към делото като редовно връчена. До края на двуседмичния срок съдът следи служебно дали е постъпило възражение. След това (ако не е ) издава изпълнителен лист по силата на 407 от ГПК. Ако длъжникът добросъвестно е изпълнил задължението си за адресна региатраци, но е бил в чужбина (или някъде дугаде) , когато съобщението от съда се е получило, той може да се въползва от хипотеазта на чл. 423 и отново да предизвика суспенсивния ефект на заповедта. Длъжникът подава възражение до въззивния съд.

Възражение пред въззивния съд (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.)
Чл. 423. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато:
1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2.
(3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4, съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1. В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2.

Длъжен да връчи заповедта за изпълнение е съдът, който я е издал.Тук има една втора възможност. Кредиторът може , базирайки се на трудностите, с които е свързано откриването на длъжника, още в самото заявление или с отделна молба да поиска от съда да разпредели връчването на заповедта да стане чрез Частен съдебен изпълнител.

Възможностите за защита на кредитора са следните. Ако кредиторът не е доволен от произнасянето на съда в частта за разноските (те не са присъдени изцяло или от части), заповедта може да се обжалва на основание на чл. 413 от ГПК пред въззивния съд. Ако заявлението му е отхърлено изцяло или от части, кредиторът може да обжалва разпореждането на съда пред въззивния съд с частна жалба в срок от един месец. Срокът започва да тече след връчването на копие от разпореждането на заявителя.

Възможностите на длъжника са далеч по-големи.
- в частта за разноските може да обжалва заповедта на основание на 413 от ГПК пред въззивния съд с частна жалба;
- има право на възражение срещу заповедта по чл. 414 от ГПК в двуседмичен срок от връчването й. Срокът не може да бъде продължаван. Недопустимо е възстанмовяване или продължаване на срока по смисъла на чл. 64 от ГПК.
- когато длъжникът е пропуснал да възрази по 414, той може а подаде възражение до въззивния съд съгласно 423, като обосноваване на възражението не се изисква.

При връчването на заповедта на длъжника му се връчва празен екземпляр на възражение, с което действията му се улсняват.

В практиката се срещат случаи, в които длъжникът признава задължението, не го оспорва, но изтъква, че в момента няма възможност да плати изцяло и иска един начин на плащане да бъде заменен с друг или плащането да бъде разсрочено. На това основание длъжникът може да оспорва отговорността си за разноски в пълен размер.
Когато заповедта се връчва чрез частен съдебен изпълнител, възражението може да се отправи директно чрез него. Той е длъжен да го предаде на органа, издал заповедта.
Възражението губи своя защитен ефект, когато е подадено извън срока.

След като възражението бъде подадено в срок, заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок , като довнесе дължимата държавна такса. Когато не представи доказателства, че е предявил иск в посочения срок, съдът обезсилва заповедта изцяло или частично, заедно с Изпълнителния лист, ако заповедта е била за незабавно изпълнение. Срокът започва да тече от връчването на съобщението на съда на заявителя за постъпилото възражение.

Според чл. 416 от ГПК когато възражението нее подадено в срок или е оттеглено след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта влиза в сила. На базата на влязлата в сила заповед съда издава илист и отбелязва това върху заповедта. Принципът е въз основа на едно заявление да се издава само една заповед.
Компетентен да издаде изпълнителен лист е единствено съдът, издал заповедта. Разпореждането на съда по чл. 407 подлежи на обжалване на общо основание пред окръжния съд в двумесечен срок. За кредитора този срок започва да тече от връчването на разпореждането, а за длъжника- от връчването на поканата за доброволно изпълнение.


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
MuchakovaDate: Tuesday, 15.11.2011, 17:44 | Message # 6
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
Процедура по чл. 417 ГПК- част 1

ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Вторият изпълнителен способ е ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ. Нарича се още модел с доказателсва. Процедурата протича по ГПК, чл. 417. От него могат да се ползват кредитори, които разполагат с някой от документите по чл. 417, т. 1-9, а именно:
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

В това производство компетентен орган, който може да издаде заповед за изпълнение е районният съд по постоянно местожителство (или седалище, ако е юридическо лице) на длъжника. Компетентността на съда не зависи от размера на вземането. Т .е то може да надхвърля размера, определен като предел за установяване на компетентността на съдилището.

Производството по чл. 17 от ГПк се подчинява на общите изисквания на заповедното производство., които са посочени в чл. 411, ал. 1 и 2 от ГПК.
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.
(2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Основно се обръща внимание на съдържанието на заявлението и на неговата обстоятелствена част. Обстоятелствената част ТРЯБВА да съдържа факти, които да индивидуализират (правно) вземането, проверка на предпоставките за издаване на заповедта, която районният съд е длъжен да направи при разглеждане на заявлението.
За разлика от пеоизводството по чл. 410 (обикновена заповед за изпълнение), в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение кредиторът следва да предостави в оригинал документа, от който произтича вземането му. Този документ подлежи на проверка , чиято цел е да установи дали вземането е ликвидно и изискуемо.

За разлика от процедурата по 410, където върху заповедта се отбелязва, че е има издаден изпълнителен лист, в производството по 417 отбелязването на издаден изпълнителен лист се прави върху самия документ, който удостоверява вземането. Тази практика се е наложила с цел да се предотврати по-нататъшноо му използване.
Ако при проверка съдът намери, че документът не е редовен от външна страна, че вземането нее ликвидно , изискуемо, и пр, по аргумент от чл. 418 , ал. 4 от ГПК постановява с разпореждане отхвърлянето му изцяло или отчасти. Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

Има случаи, в които страните си дължат насрещни претенции. Когато според представения документ случая е такъв и задължението зависи от настъпването на определено обстоятелство, последното трябва да бъде удостоверено с официален изходящ документ от длъжника.
След издаването на заповедта по чл. 417, тя се връчва на съдебен изпълнител ( за разлика от заповедта по чл. 410, която се връчва на служител на съда). След това при поискване се връчва от съдебен изпълнител. Кредиторът има право на избор между частен и държавен съдебен изпълнител, който да пристъпи към принудително изпълнение, налагайки необходимите обезпечителни и изпълнителни мерки. ЧСИ или ДСИ изпраща на длъжника покана за доброволно изпълнение в едно със заповедта за незабавно изпълнение. Указва какви са възможностите за подаване на възражение срещу вземането в двуседмичен срок.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ЗАПОВЕДТА ЗА КРЕДИТОРА:
Ø Ако не е доволен в частта за разноските (които не са присъдени изяло или отчасти), той може да обжалва заповедта на основание на чл. 413, ал. 1 от ГПК пред въззивния съд.
Ø Ако заявлението е отхвърлено изцяло или отчасти, кредиторът може да жали разпореждането на съда пред въззивния съд. Срокът е едноседмичен и тече на общо основание от връчването на копие от разпореждането.
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЗАЩИТА НА ДЛЪЖНИКА
Ø Може да обжалва заповедта в частта за разноските, ако същите са прекомерни или не са направени. Жалбата е по чл. 413, ал. 1 ГПК, подава се пред въззивния съд (частна жалба).
Ø Може да подаде възражение срещу заповедта на основание на 14 във връзка с чл. 419 , ал. 2 от ГПК. Това играе ролята на защитно средство срещу заповедта. Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта. Срокът не може да бъде продължаван,
Ø Ако длъжникът пропусне да подаде възражение, поради особеностите, които са изброени в чл. 64 от ГПК, той може да подаде възражение директно до въззивния съд по чл. 423, ал. 1, т.3 и 4 от ГПК. Не се изисква обосноваване на възражението. Възражението трябва да се подаде в сроковете по чл. 419, ал. 1.
Обжалване
Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване.

Възражение
Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
(2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

Възстановяване на срокове

Условия
Чл. 64. (1) Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.
(2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
(3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.
(4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок.

В случая се явява недостатък това, че върху екземпляра от заповедта, който остава в длъжника, няма отбелязана дата на връчването. Така не може да се прецени дали е спазен срока по чл. 419 , ал. 2.Има дата само върху съобщението, което остава в Съдебния изпълнител. Това прави защитата на длъжника трудна за осъществяване. Длъжникът следва да отиде при съответния съдебен изпълнител, да поиска копие от акта на връчването, за да може да го приложи в съда.
Така от подаването на възражение до произнасянето на съда може да мине период от един месец от постъпването на възражението. За този период от време има опастност съдебният изпълнител да е събрал вземането без на длъжникът да му е оставен възможност реално да упражни правото си на възражение.

Ако длъжникът подаде възражение извън посочения срок по чл. 419, съдът не би следвало да го приема. Би следвало да зачете стабилизирането на заповедта и да издаде изпълнителен лист въз основа на нея.
Ø Следващата възможност пред длъжника е да предяви иск по чл. 424 от ГПК. В установителното производство по чл. 424 съдът може да отхвърли иска на кредитора. Тогава на базата на заповедта няма да може да се издаде изпълнителен лист.
Когато длъжникът подаде възражение в срок, съдът указва на заявителя ( кредитора), че той може да предяви иск за установяванен на вземането си , като довнесе дължимата държавна такса. Ако това не се случи, съдът обезсилва заповедта и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист. Едномесечния срок на общо основание започва да тече от връчването на кредитора на съобщението за постъпило възражение.

Заповедта за незабавно изпълнение не подлежи на самостоятелно обжалване. Тя включва едновременно и разпореждането за издаване на изпълнителен лист, и разпореждането за незабавно изпълнение. Те на общо основание могат да бъдат обжалвани пре въззивния съд в двуседмичен срок от връчването на заповедта.
Обжалването не спиа изпълнението. Длъжникът може да подаде само частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнениесамо заедно с възражение срещу издадената заповед. С други думи длъжникът не може да обжалва самостоятелно разпореждането зя незабавното изпълнение без успоредно с това да упражни правото си на възражение на заповедта, до колкото и двете се онасят до това дали съществува такова вземане или не. В случаите по чл. 420 подаването на възражение спира принудителното изпълнение:

Спиране на изпълнението
Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре.
(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.

Съгласно чл. 410 от ГПк възражението има суспензивен ефект на производството . Кредиторът следва да установи вземането си по исков път. Едва тогава може да се снабди с изпълнителен лист. За разлика от процедуратап о 410, процедурата по чл. 417, когато кредиторът е снабден с документ, удостоверяващ вземането, именно този документ е важният за принудителното изплнение. То се стартира, не се спира, автоматично, а при наличието на хипотезите по чл. 420. Определението по искането за спиране на това основание може да се обжалва с частна жалба.

... следва продължение...


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
grigorDate: Friday, 23.03.2012, 16:40 | Message # 7
Младши стържант
Group: Потребители
Messages: 1
Awards: 0
Reputation: 0
Status: Offline
Здравейте, много полезна тема, прочетох я и ми беше много полезна в моя случай. Но случая още не е разрешен и имам нужда от малко помощ. Надявам се да ми помогнете.
Става въпрос за невзети трудови възнаграждения на баща ми. Той се пенсионира, но остана с невзети няколко заплати. Пуснах документите и делото по чл. 410 мина. Отидох с изпълнителния лист и молба за образуване на изпълнително дело. Държавния съдия изпълнител обаче не ми е харесал молбата в която бях написал да като способ за принудително изпълнение "Парични вземания или заместими вещи". И трябва да уточня "способа на принудително изпълнение предвид факта, че така посочен е твърде общ и неточен, като се има предвид, че става въпрос за длъжник - търговско предприятие. Уточнете и върху какви финансови транзакции да се наложи запор."
Молбата ми е ако е възможно да ми дадете съвет с какви думи и по какъв начин да опиша способа за принудителното изпълнение.
Благодаря предварително.
 
MuchakovaDate: Monday, 26.03.2012, 19:00 | Message # 8
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
grigor,

Здравейте,

От това, което пишете, оставам с впечатление, че ДСИ иска конкретно изброяване на:
- банкови сметки, върху които да наложи запора,
- конкретните заместими вещи (в това число влизат движимо и недвижимо имущество)- коли,ценности, техника и пр.
- вземания от клиенти и пр.
върху които да насочи изпълнението.

Естествено е Вие да нямате никаква информация за собствеността на това дружество. Ето какви са вариантите Ви.

а/ да заплатите на съдебен изпълнител услугата по проучване на имуществото на длъжника и тогава да подадете нова молба;
б/ сам да проучите имуществото на длъжника и да изброите върху какво да се разпрострат запорите и възбраните.
в/ По - горе в темата съм написала следното:

Quote
В молбата взискателят МОЖЕ да посочи начинът на изпълнението.

Тази норма НЕ Е императивна. Тя дава принципна възможност на кредитора (взискателя)да укаже изпълнителният способ, но не го задължава. Това се налага от практиката. Не винаги взискателят е запознат с имущественото състояние на длъжниците си, при започване на принудително изпълнение.Не разполага с необходимата информация за движимото и недвижимото имущество на длъжника. За това задължението за посочване на основание може да ограничи изпълнителните способи, вместо да осигури повече такива.



Опитвам се да кажа, че ако изцяло премахнете изречението за това върху какво да се насочи изпълнението, може да си спестите неприятности. При всички положения се посъветвайте със самия ДСИ (ако имате как) какво точно е имал предвид.

Надявам се да съм била полезна!

Поздрави,


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Съдебно разбирателство » Как да си поискаме дължимото по съдебен ред и без процес? (събиране на дългове)
  • Page 1 of 1
  • 1
Search:


Vesta Consult © 2024