Менителнични ефекти - Форум за счетоводство - Веста Консулт
Sunday, 11.12.2016, 02:25
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
Page 1 of 11
Forum moderator: Muchakova 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Разни » Менителнични ефекти
Менителнични ефекти
MuchakovaDate: Friday, 18.11.2011, 14:26 | Message # 1
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
СЪЩНОСТ НА МЕНИТЕЛНИЧНИТЕ ЕФЕКТИ. ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ НА МЕНИТЕЛНИЦАТА

Правната уредба, посветена на менителницата, се съдържа в глава тридесета от Търговския закон (чл. 455-534 ТЗ). Цитираните разпоредби намират съответно приложение и спрямо записа на заповед и чека, доколкото са съвместими с тяхното естество. Този законодателен подход е обусловен от сходството между трите разновидности менителнични ефекти.
С термина "менителнични ефекти", в качеството им на ценни книжа и едностранни сделки, правната теория обозначава менителницата, записът на заповед и чека.

I. Понятие за менителнични ефекти
Специфичното двойно битие на менителничните ефекти изисква те да бъдат разгледани диференцирано - като ценни книжа и, съответно, като едностранни правни сделки.
Менителничните ефекти са конститутивни ценни книжа, които материализират едно парично вземане. Кредитор по вземането е легитимираният приносител на ефекта.
Менителничните ефекти са частни писмени документи, по смисъла на чл. 180 ГПК. В този смисъл те представляват движими вещи и като такива се подчиняват на един и същ вещноправен режим (могат да бъдат обект на право на собственост, на заложно право и право на задържане).
По дефиниция менителничните ефекти са конститутивни, а не легитимационни ценни книжа, което означава, че издаването на писмен документ е необходима предпоставка за възникване на материализираното в тях право.
Менителничните ефекти са едностранни, формални и абстрактни правни сделки. В качеството му на едностранна сделка, всеки ефект инкорпорира в себе си волеизявлението на едно лице, наречено издател. Формата и съдържанието на менителничните ефекти са определени по законодателен ред с императивни разпоредби. Неспазването на изискването за форма е основание за недействителност, поради което ефектът няма да породи своите правни последици.
Липсата на конкретно описано непосредствено основание за извършване на имуществената престация, произтичаща от менителничния ефект, му придава качеството абстрактна правна сделка. Това основание може да бъде различно, породено от разнообразни предхождащи издаването на ефекта правоотношения (например издателят може да дължи парична сума по силата на договор за покупко-продажба, заем, наем). Възможно е тези обуславящи отношения да бъдат недействителни, но наличието на порок не оказва въздействие върху дължимостта на менителничното задължение.
Менителничните ефекти могат да бъдат разгледани и в един трети аспект - като основания за издаване на заповед за изпълнение. Чл. 417, т. 9 ГПК дава възможност въз основа на менителницата се поиска издаване на заповед за изпълнение. Това може да се направи при липса на плащане в деня на падежа, тъй като това е моментът, в който задължението за парична престация става изискуемо. Тя е изпълнително основание и чрез нея може да се издаде изпълнителен лист (чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1, изр. първо ГПК). Така се дава възможност на кредитора да се снабди с изпълнителен лист, без да е необходимо да предявява своето вземане по съдебен ред.
Менителничните ефекти служат като платежно средство. Те се определят и като средство за кредитиране, тъй като изпълнението на менителничното задължение е отложено във времето до датата на падежа. Ефектите изпълняват гаранционна функция - кредиторът по обуславящата ги каузална сделка придобива втора претенция за същото свое вземане (напр. при договорът за покупко-продажба продавачът разполага с правото да иска плащането на уговорената цена и с правото да иска да получи плащане по издадената в негова полза менителница).
II. Менителница
1. Същност на менителницата
МЕНИТЕЛНИЦАТА притежава всички белези, характеризиращи менителничните ефекти. Законът не съдържа легална дефиниция на този институт.
Като правна сделка менителницата материализира волеизявлението на едно лице, наречено издател, с което той нарежда на друго лице (платец) да изплати на поемателя или на негова заповед определена парична сума.
По повод на издадената менителница се формират три отделни групи правоотношения:
- отношение между издателя и поемателя;
В правната теория то се обозначава като валутно отношение и превръща менителницата в платежно средство. Негов източник винаги е каузална сделка, която поражда за издателя ангажимента да изплати на поемателя определена парична сума. Тъй като изпълнението на имуществената престация се отлага до настъпването на падежа, менителницата е и особено средство за кредитиране.
- отношение между издателя и платеца;
Това правоотношение се нарича отношение на покритие, тъй като издателят има покритие у платеца. С приемането (акцепта) на менителницата платецът се трансформира в главен и пряк длъжник по нея. При липса на изрично и безусловно волеизявление за приемане от негова страна, единствен длъжник по менителничния ефект остава неговият издател. Резултатът от издаването на менителницата е, че се избягва двойното плащане - от платеца на издателя и от издателя на кредитора по обуславящата правна сделка.
- външно отношение между поемателя и платеца.
То се обозначава по този начин, тъй като до издаването на менителницата между поемателя и платеца не съществува никакво правоотношение.
По своята същност менителницата е абстрактна сделка. Тя ще породи правни последици, независимо от съществуването и действителността на обуславящите я правоотношения между издателя, платеца и поемателя.
2. Задължителни реквизити на МЕНИТЕЛНИЦАТА
За да бъде валидно издадена, менителницата следва да съдържа осем задължителни реквизита, очертани в чл. 455 ТЗ.
а) Наименованието "менителница" в текста на документа, на езика, на който е написан;
б) Безусловно нареждане да се плати определена парична сума;
Размерът на паричната сума следва да бъде указана с цифри и с думи.
в) Името на лицето, което трябва да плати (платеца);
Платецът е лицето, до което е адресирано нареждането да плати на поемателя определена парична сума. То се трансформира в длъжник по менителницата, в случай че я приеме. До момента на акцептирането платецът е единствено овластен, но не и обвързан да изпълни менителничното задължение.
г) Падеж;
Падежът е моментът, в който менителничното задължение става изискуемо. Той може да бъде определен по един от начините, посочени в чл. 486, ал. 1 ТЗ: на предявяване; на определен срок след предявяването; на определен срок след издаването и на определен ден. Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.
д) Място на плащане;
То се определя от издателя на менителницата. По принцип мястото на плащане е местожителството, съответно седалището на платеца.
е) Името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемателят);
Поемателят е кредиторът по менителницата.
ж) Датата и мястото на издаване на менителницата;
з) Подпис на издателя.
Той следва да бъде положен саморъчно и да следва текста на менителницата. Удачно е освен подпис да бъде изписано и името (наименованието) на издателя, както и правноиндивидуализиращите го белези (седалище и адрес на управление, съответно адрес, ЕГН, номер на лична карта, дата и място на издаването й).
При липса на някой от задължителните реквизити издадената менителница няма да породи правно действие. По силата на чл. 456, ал. 1 ТЗ документ, който не е оформен в предвидената от закона форма, не е менителница. От този принцип съществуват три изключения:
- при липса на посочен падеж: менителницата се смята за платима на предявяване (чл. 456, ал. 2 ТЗ);
- когато липсва посочено място на плащане: менителничното задължение е платимо в мястото, посочено до името на платеца, което се смята и за местожителство на платеца (чл. 456, ал. 3 ТЗ);
- при липса на посочено място на издаване: менителницата се счита за издадена в мястото, посочено до името на издателя (чл. 456, ал. 4 ТЗ).
За разлика от непълната менителница, бланковата менителница не е нищожна. С нейното издаване издателят овластява поемателя да попълни липсващите в документа реквизити, по силата на постигната между тях уговорка. Бланковата менителница задължително съдържа наименованието "менителница", нареждане за плащане на парична сума и подпис на издателя.

Взето от сиела


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
MuchakovaDate: Friday, 18.11.2011, 14:51 | Message # 2
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
I. Издаване на МЕНИТЕЛНИЦА
Издател на менителница може да бъде всеки гражданскоправен субект - физическо или юридическо лице. Волеизявлението, въз основа на което възниква менителничното задължение, следва да бъде извършено от дееспособно физическо лице. Изключения от това правило са възможни, тъй като менителницата по своята същност е абстрактна сделка, предхождана или съпътствана от едно външно спрямо нея каузално правоотношение. В качеството й на разпоредителна сделка, както и на вид платежно средство, тя може да бъде издадена от ненавършило пълнолетие физическо лице, с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето (чл. 130, ал. 3 СК).
В случай че издателят е недееспособен и не са спазени особените изисквания на закона, менителницата ще бъде унищожаема (арг. чл. 27 ЗЗД). Недействителността на неговото волеизявление обаче няма да се отрази върху задълженията, с които са обвързани другите лица, подписали менителничния ефект (чл. 461 ТЗ).
Менителницата се счита за издадена в момента, в който тя бъде облечена в предписаната от закона форма за действителност. С акта на издаването й за поемателят (кредитора по ефекта) възниква правото да получи определена парична сума. Той обаче може да пристъпи към неговото упражняване с установяването на добросъвестно владение върху менителницата. С получаването на менителничния документ правото на вземане на поемателя се консолидира, което означава, че издателят не разполага с възможността да измени съдържанието на менителницата.
II. Специфични хипотези при издаването на менителница
Законодателят допуска възможността една менителница да бъде издадена в няколко еднакви екземпляра (т. нар. дубликати). Разпоредбата на чл. 525, ал. 1 ТЗ въвежда изискването дубликатите да бъдат номерирани в текста на ефекта. Ако това изискване не бъде спазено, всеки отделен екземпляр на менителницата ще се счита за самостоятелна менителница. Плащането по един от дубликатите освобождава всички задължени по ефекта лица и без наличието на изрична уговорка в този смисъл. Платецът обаче е задължен по всички приети екземпляри, които не са му били върнати (чл. 526, ал. 1 ТЗ).
Допустимо е издаване на менителница на заповедта на самия издател (чл. 457 ТЗ). В този случай издателят и поемателят са едно и също лице. В качеството му на кредитор по менителничния ефект, издателят може да пристъпи към принудително изпълнение, без да е необходимо да води осъдителен процес срещу платеца, тъй като въз основа на менителницата може да се иска издаване на заповед за изпълнение независимо от цената на вземането (чл. 417, т. 9 ГПК).
Възможно е издаването на менителница срещу издателя (чл. 457 ТЗ). В тази хипотеза издателят и платецът по нея са едно и също лице. Менителницата срещу издателя е идентична с друг менителничен ефект - записа на заповед, поради което не намира приложение в практиката.
III. Прехвърляне на менителницата
Съгласно чл. 466, ал. 1 ТЗ, всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро. В този смисъл менителницата по правило е ценна книга на заповед.
Джирото е способ за заместване на кредитора (джиранта) по заповедна ценна книга с нов кредитор (джиратар). По своята същност то е абстрактна едностранна сделка, с извършването на която джиратарят придобива всички права, материализирани в джиросаната ценната книга. Така джирото се различава от цесията, тъй като при нея длъжникът може да прави на цесионера всички възражения, които е имал срещу цедента. При джиросването джиратарят придобива правата по ценната книга, а не правата, с които разполага джирантът.
Джирото се извършва в писмена форма. То трябва да се изпише на гърба на менителницата или на неподвижно прикрепен към нея лист (алонж) (чл. 468, ал. 1 ТЗ).
Единственият задължителен реквизит от съдържанието на джирото е подписът на джиранта. Не е необходимо то да бъде датирано и да бъде изписано името на джиратаря. В тази хипотеза джирото се нарича бланково и се състои единствено от подписа на джиранта, като по този начин той овластява джиратаря да попълни празното място със своето име или с името на трето лице (арг. чл. 468, ал. 2 ТЗ). С извършването на това допълнително действие бланковото джиро се трансформира в пълно.
Възможно е джирото да включва израза "не на заповед", което го превръща в ректа-джиро. Това означава, че джирантът забранява прехвърлянето на менителницата с последващо джиро, следователно единствената възможност за заместване на кредитора по нея е вземането да бъде цедирано.
Възможно е издателят на менителницата да ограничи способите за прехвърляне на менителницата до един - цесията, като включи в текста на ефекта израза "не на заповед" или друг равнозначен израз (чл. 466, ал. 2 ТЗ). Той означава, че менителницата е издадена със забрана за джиросване (т. нар. ректа-менителница). В тази хипотеза цедентът по договора за цесия прехвърля единствено правата, които сам притежава, а не тези, материализирани в менителничния ефект. Това означава, че длъжникът по менителницата ще може да противопостави на легитимирания приносител на ефекта (цесионера) всички възражения, които е имал по отношение на цедента (виж процедурата Договор за цесия).
Съществуват хипотези, в които менителницата в качеството й на документ може да бъде прехвърляна чрез предаване, без да се трансформира в ценна книга на приносител. Бланковата менителница (в която не е посочено името на поемателя), съответно менителницата, джиросана с бланково джиро, преминава във владение на новия кредитор с предаването на документа. Той е овластен да попълни липсващия реквизит, съответно името на джиратаря по бланковото джиро.
IV. Предявяване на менителницата
1. Предявяване за приемане
С издаването на менителницата издателят овластява, но не обвързва платеца с ангажимента да изплати на поемателя фиксираната в ефекта парична сума. До предявяването на менителницата за приемане, единствен длъжник по нея е издателят.
Приемането на ефекта, наричано още акцепт, е едностранно волеизявление на платеца, с което той приема да се конституира като главен и пряк длъжник по менителницата. То винаги е безусловно, независимо дали платецът приема да се задължи за част или за цялата обозначена в ефекта сума (арг. чл. 480 ТЗ).
Менителницата се предявява за приемане от поемателя (кредитора по ефекта) или от всеки приносител, в случай че тя е била прехвърляна. Кредиторът има правен интерес от предявяването за приемане, тъй като чрез извършването на това действие той се снабдява с още един длъжник по отношение на същото вземане, освен издателят на менителницата.
Съгласно чл. 476, ал. 1 ТЗ, издателят разполага с няколко възможности: да предпише в текста на менителницата тя да се предяви за приемане, както и да определи срок за това, или да предвиди тя да не се предявява за приемане до изтичането на определен срок. Менителница, платима в определен срок след предявяване, трябва да се предяви за приемане до една година от издаването й (чл. 477, ал. 1 ТЗ). Този срок може да бъде съкратен или удължен от издателя на ефекта.
Предявяването се извършва по местожителството (седалището) на платеца. Приемането се обозначава с думата "приета" или друга равнозначна дума и с подписа на платеца - длъжник по ефекта. Същият резултат може да се постигне и с полагането на подпис върху лицевата страна на менителница. Когато ефектът е платим в определен срок след предявяването му или когато по силата на особена уговорка трябва да бъде предявен за приемане в определен срок, приемането включва и обозначаване на датата, на която е извършено, освен ако приносителят поиска да се посочи датата на предявяването (чл. 479, ал. 2 ТЗ).
Волеизявлението за приемане обвързва платеца със задължението да изплати обозначената в нея парична сума на падежа. Този ангажимент е както по отношение на легитимирания приносител на ефекта, така и спрямо издателя, джирантите, поръчителите и посредниците по менителницата.
2. Предявяване за плащане
Съгласно чл. 491 ТЗ, менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни.
Предявяването за плащане е императивна предпоставка за изпълнение на менителничното задължение. Преди неговото извършване длъжникът по ефекта няма да изплати определената в него парична сума. В този смисъл менителничното задължение се определя като търсимо, а не като носимо. Едва с предявяването за плащане платецът по менителницата узнава кому трябва да плати.
Ефектът се предявява за плащане от легитимирания приносител на документа - какъвто може да бъде поемателят, джиратарят, следващ от непрекъснатия ред на джирата или платилият джирант.
V. Плащане по менителницата
Длъжникът по менителницата дължи изпълнение на задължението за плащане на парична сума на посочения в нея падеж. Съгласно чл. 493, ал. 2 ТЗ, платецът, който плаща преди падежа, плаща на свой риск.
Длъжникът по ефекта ще се освободи от менителничното задължение, единствено ако е добросъвестен - ако не е действал при груба небрежност и е извършил предшестваща изпълнението проверка относно това дали от външна страна веригата на джирата е непрекъсната (арг. чл. 493, ал. 3 ТЗ).
Платецът изплаща определената в ефекта сума срещу предаването на менителничния документ. Другият вариант е той да поиска извършеното плащане да бъде отбелязано върху документа (чл. 492, ал. 1 ТЗ).
Съгласно чл. 492, ал. 2 ТЗ, приносителят на ефекта не може да откаже частично плащане. В тази ситуация платецът разполага с правото да иска извършеното плащане да бъде отбелязано върху документа и да изисква да му се издаде разписка.
Плащане, извършено от издателя на акцептиран ефект, освобождава всички задължени по него лица, с изключение на платеца. Изпълнението от страна на друго задължено лице по менителницата го освобождава от неговото задължение и създава за платилия правото на регресен иск срещу задължените към него лица по ефекта.

взето от сиела


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Разни » Менителнични ефекти
Page 1 of 11
Search:


Vesta Consult © 2016