Срокове. Видове срокове. Изчисляване на сроковете. - Форум за счетоводство - Веста Консулт
Saturday, 10.12.2016, 09:06
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
Page 1 of 11
Forum moderator: Muchakova 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Разни » Срокове. Видове срокове. Изчисляване на сроковете.
Срокове. Видове срокове. Изчисляване на сроковете.
macinkaDate: Thursday, 22.12.2011, 18:28 | Message # 1
Оперативен
Group: Потребители
Messages: 40
Awards: 1
Reputation: 0
Status: Offline
В граждансклото право има различни видове срокове, някои от които са нормативно уредени, други- не. Най общо сроковете се делят на преклузивни (прекратителни), погасителни, рекламационни.

В този форум вече има тема, която да засяга давностните срокове, за това няма да се спирам на тях.
Отнмосно преклузивните срокове, съществен техен белег е, че за тях няма общи правила. В литературата за преклузивни срокове се считат: тези по повод на исковете за оспорване на бащинство и за припознаване; за продължиелността на авторските права; за осъщшествяване на гаранционната отговорност при договори за продажба и изработка. Давностни срокове могат да се установяват само в нормативен акт, преклузивните срокове могат да се уговарят между страните. След като се уговарят между страните, значи могат да се скъсяват и удължават по тяхно съгласие. Преклузивните срокове започват да текат от възникването на субективното право. преклузивните срокове не подлежат на спиране и прекъсване; прилагат се служебно от държавните органи , докато за давността важи обратното. Правното действие на преклузивните срокове е автоматически с изтичането на срока. Състои се в прекратяване на субективното право и на съответстващото му задължение. Изпълнение на правното задължение след изтичане на срока е лишено от правно основание и подлежи на връщане.

Рекламационни срокове.

Те ссе уреждат с изрични правни норми, въз основа на които за носителя на определени субективни права се поражда задължение да направи искане пред задължененото лицев срока, доброволно да уредят отношенията си. Чрез тези срокове се цели страните по правоотношенията първо сами да опитат да уредят споровете си, преди да се обръщат към държавни институции.
Рекламационните срокове обикновено се установяват за граждански и търговски отношение, които за поне едната от страните възникват в множество случаи и пораждат спорове с насрещната страна. Възможно е за едни и същи взаимоотношения да текат и давностни и рекламационни срокове. Конкуренцията на сроковете се урежда от изрични норми в законодателството. Те са различни за различните случаи. Отправянето на рекламация в срока може да е изрично призната от закона положителна процесулана предпоставка за упражняване на процесуалното право на иск. последицата от неспазването на на това изискване е недопустимост на иска. Правната уредба на рекламационните срокове се състои от императивни правни норми. Тези срокове не могат да се спират или прекъсват.Не е възможен отказ от изтекъл срок, тези срокове се прилагат служебно.

Спазването на предвидените в закона срокове има изключително важно процесуално значение в няколко насоки. От една страна то е предпоставка за валидност на самите действия, а от друга - за бързото и своевременно приключване на наказателното производство.

Първо ще се спрем на по-важните процесулани срокове, като този материал е взаимстван от Сиела.

1. Съгласно чл. 81, ал. 3 НПК наказателно производство от частен характер се образува след подаване на тъжба от пострадалия. Тя трябва да бъде подадена в 6-месечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Срокът е преклузивен - с изтичането му пострадалият губи правото си на тъжба. Съобразно чл. 84, ал. 1 НК изтичането на 6-месечния срок е самостоятелно основание за погасяване на наказателната отговорност.
2. Гражданският ищец встъпва в наказателното производство като предявява искане да му се присъди обезщетение за претърпените вреди, както имуществени, така и неимуществени. За да не загуби тази процесуалноправна възможност съгласно чл. 85, ал. 3 НПК, пострадалият от престъплението следва най-късно до започване на етапа съдебно следствие пред първоинстанционния съд да предяви граждански иск. След изтичането на срока той може да търси защита на накърнените си права единствено по реда на ГПК.
3. Началният момент, от който защитникът може да участва в наказателното производство, е регламентиран в чл. 97, ал. 1 НПК. Това е задържането на лицето или привличането му в качеството на обвиняем. Нормата определя само момента, в който възниква възможността за участие на защитник в наказателния процес, а не задължението за участие на такъв.
4. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебната фаза на наказателния процес не може да продължи повече от 2 месеца, освен:
- ако обвинението е за тежко умишлено престъпление (по смисъла на чл. 93, т. 7 НК) - може да бъде наложена за не повече от 1 година; и
- ако обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 15 години лишаване от свобода или доживотен затвор или доживотен затвор без замяна - не може да продължи повече от 2 години (чл. 63, ал. 4 НПК).
5. В чл. 64, ал. 2 НПК е предвиден максималният срок, в който лицето може да бъде задържано без санкцията на съда. Той е 72 часа. Мярката се прилага единствено, когато се цели осигуряване явяването на обвиняемия пред съда за налагане на мярка за неотклонение задържане под стража.
6. Съгласно чл. 234, ал. 1-4 НПК разследването трябва да бъде завършено и делото да бъде изпратено на прокурора най-късно в 2-месечен срок от деня на образуването му. Прокурорът може:
- да определи по-кратък срок, а след това да го продължи до изтичане на срока, определен в чл. 234, ал. 1 НПК, в случай, че се окаже недостатъчен;
- по искане на прокурора, когато делото представлява фактическа и правна сложност, административният ръководител на прокуратурата или оправомощен от него прокурор може да удължи двумесечния срок с не повече от четири месеца. В изключителни случаи този срок може да бъде удължаван от административния ръководител на по-горестоящата прокуратура или от оправомощен от него прокурор. Мотивираното искане за удължаване на срока се изпраща преди изтичане на сроковете по чл. 234, ал. 1 и 2 НПК.
След като получи материалите от разследващия орган, прокурорът осъществява правомощията си по чл. 242-246 НПК в срок до 1 месец от получаване на делото (чл. 242, ал. 3 НПК).
Разследването при провеждане на бързо производство по глава двадесет и четвърта НПК следва да бъде завършено в срок от 7 дни (чл. 356, ал. 5 НПК), а при незабавното производство по глава двадесет и пета НПК в срок от три дни от установяване на основанието за започването му (чл. 362, ал. 5 НПК).
7. Съгласно чл. 342 НПК частната жалба и частният протест срещу определение или разпореждане по чл. 341, ал. 2 НПК се подават в седемдневен срок от постановяването му, а когато е постановен в закрито заседание - в седемдневен срок от връчването на преписа.
8. Съгласно чл. 319 НПК жалбата и протеста срещу първоинстанционната присъда се подават в 15-дневен срок от нейното обявяване чрез съда, който я е постановил. В посочения срок се подава и касационна жалба или протест (чл. 350, ал. 1 и 2 НПК).

Изчисляване на сроковете:

Съгласно чл. 183, ал. 1 НПК сроковете се изчисляват в дни, седмици, месеци и години.
Срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден (чл. 183, ал. 2 НПК).
Срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец. Когато последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния ден на месеца (чл. 183, ал. 3 НПК).
Съобразно чл. 183, ал. 4 НПК, когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.
2. Спазване на сроковете
Срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в съответния орган, в пощата, в друг съд, прокуратура или разследващ орган, в учреждението, където лицето изтърпява наказание или е задържано под стража, в поделението, където служи военнослужещият, или в дипломатическото или консулското представителство, когато лицето се намира в чужбина (чл. 184 НПК).
3. Продължаване на срока
Срокът, определен от съда или от органите на досъдебното производство, може да бъде продължен, ако за това съществуват уважителни причини и МОЛБАТА е подадена преди изтичането му (чл. 185, ал. 1 НПК). Когато е пропуснат по уважителни причини, компетентният орган може да даде нов срок, съгласно чл. 185, ал. 2 НПК.
4. Възстановяване на срока
Срокът, определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради уважителни причини (чл. 186, ал. 1 НПК).
МОЛБАТА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СРОКА се подава до съда или до органа на досъдебното производство в 7-дневен срок от деня, в който са престанали да действат причините за пропускане на срока (чл. 186, ал. 2 НПК).
Съгласно чл. 186, ал. 3 НПК едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и действието, срокът за което е пропуснат.
По молба на заинтересуваното лице изпълнението на действието, за което е пропуснат срокът, може да бъде спряно (чл. 186, ал. 4 НПК).
Молбата за възстановяване на срока се разглежда в 7-дневен срок от постъпването й (чл. 186, ал. 5 НПК).
Възстановяването на срока от съда се решава в съдебно заседание с призоваване на страните (чл. 186, ал. 6 НПК).
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Разни » Срокове. Видове срокове. Изчисляване на сроковете.
Page 1 of 11
Search:


Vesta Consult © 2016