Промени в Търговския закон през 2013 - Форум за счетоводство - Веста Консулт
Thursday, 08.12.2016, 16:03
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
Page 1 of 11
Forum moderator: Muchakova 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Разни » Промени в Търговския закон през 2013
Промени в Търговския закон през 2013
MuchakovaDate: Thursday, 11.07.2013, 14:01 | Message # 1
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
Тази статия не е авторска. Източникът, от който е взаимствана е сайтът на  правна кантора Русков и Колеги:   http://www.ruskov-law.eu/%D0%B3%....tt.html

Новата уредба на сроковете за плащане по ТЗ и в областта на несъстоятелността след измененията на ТЗ от март 2013
29.04.2013 | От: Правен сътрудник Лена Бориславова

От март 2013 влязоха в сила измененията на ТЗ във връзка със сроковете за плащане по търговски сделки и в областта на
несъстоятелността, засягащи обхвата на основанията за
неплатежоспособност и на отменителните искове по чл. 646 ТЗ.



С Държавен вестник брой 20 от 28 февруари 2013 г. бяха обнародвани
важни изменения в Търговския закон с оглед въвеждане на изискванията на
Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари
2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки.
Измененията влязоха в сила на 04.03.2013 и следва да се прилагат към
сделки, по които и двете страни са търговци (двустранни търговски
сделки), сключени след 15 март 2013.

Втората група важни изменения са в материята на несъстоятелността и
засягат неплатежоспособността, свръхзадължеността, недействителност на
търговските сделки и отменителните искове в производство по
несъстоятелност. Тези правила следва да намират приложение и към
заварени производства.

Плащания по търговски сделки - срокове
Съгласно новия чл. 303а ТЗ общото правило е, че страните по
търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично
задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и
по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или
услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна
злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.

Когато страна е публичен възложител, срокът за изпълнение е до 30
дни, като той може да бъде удължен до не повече от 60 дни при наличието
на взаимно съгласие.

В случай че липсва договорка за срока на изпълнение, плащането на
паричното задължение трябва да се извърши в рамките на 14 дни от
получаване на фактурата или на покана за плащане, или най-късно 14 дни
от получаване на стоката или услугата (чл.303а, ал.4 ТЗ).

Тези правила важат и по отношение на сделки със занаятчии и лица,
извършващи услуги с личен труд и работещи на свободна професия. Извън
приложното поле на закона в тази му част остават парични задължения по
менителнични ефекти, задължения в открито производство по
несъстоятелност и обезщетения за вреди (вкл. застрахователни
обезщетения) (303а, ал.5 ТЗ).

ТЗ предвижда и нови санкции при неспазване на законовия или
уговорения между страните срок за плащане. Те са регулирани в чл. 309а
ТЗ. Съгласно този текст кредиторът ще има право на обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за
разноските по събиране на вземането не по-малко от 80 лв., при това без
да е необходимо да има покана за плащане. За да възникне това право в
полза на кредитора, единственото изискване към него е той да е изпълнил
задълженията си. По-нататък законът предвижда възможност за ограничаване
на отговорността на длъжника, но само при съблюдаване на добрите нрави и
под условие да не се накърнява явно интереса на кредитора. В такъв
случай уговорката би била недействителна и няма да породи правни
последици между страните. 

Несъстоятелност:
Първата съществена промяна в материята на несъстоятелността е
свързана с легалната дефиниция на едно от основанията, залегнала в чл.
608 ТЗ.

В обхвата на неплатежоспособността остават публичните задължения към
държавата и общините, свързани с търговската дейност, въпреки критично
негативното отношение на част от юриспруденцията към този текст.

Съгласно същият за неплатежоспособен ще се счита вече този търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по една
търговска сделка, но също така и задължения за връщане на даденото по
нищожни, унищожаеми, развалени или прекратени сделки. Преди измененията
задължението за връщане на даденото по недействителни сделки възникваше
ex lege и не бе необходимо синдикът или някой от кредиторите на масата
на несъстоятелността да търси обявяването им за недействителни по
съдебен ред. Сега, съгласно реда, предвиден чл. 649 във вр. с чл. 646
ТЗ, синдикът или при негово бездействие всеки кредитор в производството
разполага с едногодишен срок от откриване на производството, за да
предяви отменителните искове по чл. 645,646 и 647 ТЗ и да попълни масата
на несъстоятелността.

На следващо място по нов начин бе уреден кръгът на плащанията от
страна на длъжника, които могат да бъдат атакувани в производството по
несъстоятелност (чл.646 ТЗ). Могат да бъдат обявени за недействителни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността следните действия и
сделки, извършени от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, преди подаване на молба за откриване на производството:
  • изпълнение на неизискуемо парично задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок;
  • учредяване на ипотека или залог за обезпечаване на необезпечено от длъжника
    дотогава вземане срещу него, извършено в едногодишен срок;
  • погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника, независимо от начина на изпълнението, извършено в 6-месечен срок.
    Посочените срокове обаче се удължават, ако бъде установено, че кредиторът е знаел
    за неплатежоспособността или свръхзадължеността на длъжника. Уредена е
    презумпция за неговото знание, ако се докаже, че те са свързани лица или
    ако кредиторът е бил в състояние да узнае въз основа на известни нему
    обстоятелства около финансовото състояние на неговия длъжник.

    Ако обаче плащанията от страна на длъжника са извършени в кръга на неговата обичайна дейност като търговец и
    • са станали едновременно с предоставянето на стоката/услугата или
    • до 30 дни от падежа на задължението

    Проблематично е именно последното разрешение, което не съответства нито на интересите
    на кредиторите на несъстоятелността, нито на законодателните практики в
    други страни. Забраната за атакуване на плащания, извършени до 30 дни
    след падежа, отразява неправилно идеята за защита на често използваните в
    търговския оборот краткосрочни кредити под формата на отложени плащания
    след доставката на съответните стоки или услуги. За тази цел обаче
    следваше да бъдат защитени плащания в рамките на 30 дни от доставката, а
    не от падежа на задължението. От една страна, първоначалният падеж на
    едно задължение може да настъпи много след изпълнението на насрещната
    престация, а, от друга, страните лесно по взаимно съгласие могат да го
    изменят и отлагат произволно във времето, с което се стига до лесно
    заобикаляне и избягване на защитните мерки в производството по
    несъстоятелност.

    Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
  •  
    Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Разни » Промени в Търговския закон през 2013
    Page 1 of 11
    Search:


    Vesta Consult © 2016