Friday, 29.03.2024, 02:29
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
  • Page 1 of 1
  • 1
Forum moderator: Muchakova  
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Разни » Времето е… кафе (Публикувана от: Стойне Василев http://smartmoney.bg)
Времето е… кафе
MuchakovaDate: Monday, 22.07.2013, 13:01 | Message # 1
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
Времето е… кафе




Публикувана от: Стойне Василев в http://smartmoney.bg

Здравейте, тази статия не е авторска , но съдържа изключително стойностен анализа на често срещани проблеми при работа , както в институциите, така и в екипа, така и при работата с лидерите на работното ни място. За това реших да я публикувам и тук smile Приятно четене!




Другото заглавие за тази статия би
било „Защо сме такива?“. Въпреки че не обичам да обобщавам и го избягвам
(когато мога), в този материал ще очертая типичните черти, както на
българските бизнесмени, така и на мениджърите и служителите, които
работят за тях. Според мен е важно да си кажем в очите какво ни пречи да
сме успешни и как може да преодолеем тези най-вече психологически
пречки. Правя този анализ от гледната точка на човек, работил във фирми с
персонал от 2 до 2,000 човека и консултирал от леля Пенка, която
продава плодове и зеленчуци на пазара до компании с милиарди лева
оборот. Ако не сте съгласни с моите обобщения, може да оставите коментар
под тази статия.
Времето е… кафе и цигараДокато хората на запад отдавна са
осъзнали, че времето е ограничен ресурс и се стремят да го управляват по
най-добрия възможен начин, у нас времето не е пари, а е за кафе
(най-често с цигара). В това отношение, ние сме по-близо до Ориента. В
България все още преобладават кафенетата, а не заведенията за бързо
хранене, дори има вече движение за „бавно хранене” J. Един балканец
никога няма да разбере един италианец, който изпива кафето си на една
глътка и отива да работи или да върти бизнес.
У нас, времето е някакво доста
разтегливо понятие. Ако се върнем на примера с кафето, всеки приема за
съвсем нормално поне 5 пъти на ден да се пие кафе, да се изпуши по една
цигара и да се обсъдят клюките в офиса. Това е основно човешко право в
почти всяка българска фирма. А и отнема не повече от един час на ден от
работното време (плюс/минус половин час).
Закъсненията също се приемат нормално.
За една среща не е проблем десетина души да изчакат някой „академичните”
15 минути, преди да започнат. На семинари и обучение най-често
използваната фраза е „Да изчакаме десетина минути закъснелите”. Още
по-малко е прието в България да се санкционират тези закъснения, просто
защото „Всички така правят”. Нужно е само едно просто извинение или
„Опа, закъснял съм”. В същото време, края на работния ден се спазва
стриктно, дори често се налага да си тръгнем по-рано, защото „имаме една
работа, която трябва да свършим”.
Психология на мрънканетоПо правило българинът никога не е
виновен за нещо, още по-малко за собствените си неуспехи. Той е
най-добрият и ако нещо не върви, виновни за това са другите, държавата
или международното положение. Това самочувствие внезапно изчезва, когато
става въпрос за бизнес инициатива или за търсене на граждански права.
Тук важи максимата „Да не се мина”. Най-честият въпрос, когато накараш
някого да свърши дадена работа е „Защо точно аз?”. Единици са хората,
които могат да поемат отговорност и проактивно да търсят различни
възможности за реализация.
Основната причина доста бизнесмени в
България да не бъдат успешни се корени в техния психологически профил. В
него са насадени доста ограничения от близкото ни социалистическо
минало, както и от малко по-далечното робство. Роля за тези нагласи е
изиграл и фактът, че винаги сме попадали от грешната страна при всички
по-големи военни конфликти. По тази причина, обществото ни като цяло е
натоварено с някакви негативни нагласи, които няма да се преодолеят
лесно.
Пилците се броят… сегаРодният бизнесмен живее „тук и сега”.
Планирането и дългосрочните инвестиции са само някакви грешни западни
практики, които не могат да се приложат у нас. По-тази причина, много
предприемачи предпочитат тактиката „оскубване на кокошката”, вместо
„бавното махане – перо по перо”. Докато на запад, хората се стремят да
създават дългосрочни партньорства с клиентите, в България всеки гледа да
те прецака и да ти вземе парите. Много е грозно, когато това се случва в
сфери като хотелиерство и ресторантьорство, които (по принцип) се
градят на доверие.
Българинът е (бил) трудолюбивВ днешно време, трудолюбието не е от
типичните български черти. 1944 година е преломна за прочутото българско
трудолюбие. След като попадаме (отново) от грешната страна на линията и
комунистите взимат властта, частната инициатива е забранена, а всички
фабрики и земи са национализирани и превърнати в държавни. Въведена е
всенародна философия на скатавенето. Единствените, които са работили
наистина са били заети в селското стопанство. Много хора са започнали да
отиват в градовете и да си намират тиха службичка в канцелария. От там
се е родила и поговорката „Учи, мама, за да не работиш”.
След 1989 година (в условията на пазарно
стопанство) се оказва, че механизмите, които задействат прочутото ни
трудолюбие не са толкова ефективни, когато има някой над теб, който ти
определя какво да работиш, как да го правиш и в какви срокове. В
компаниите, в които няма строг контрол върху служителите и работниците и
се разчита на тяхната самодисциплина, нещата не са розови. Българинът е
цар на импровизациите и оправданията, когато трябва нещо да свърши.
Много често, той изразходва цялата си енергия в това да намери някой
друг, който да свърши неговата работа.
Баш майсторътВъпреки скромния си бизнес опит,
нашенския предприемач се смята за всестранно развит и надарен. Това е
една от основните причини у нас консултантските услуги да не се радват
на особена популярност. Много често съм чувал „Ти пари ми дай, акъл не
ща”. Въпросът е, че дори да имат средства, тези бизнесмени много бързо
ги пропиляват и пак обвиняват всички за това (най-вече държавата и тези
непосилни данъци и осигуровки).
Дадена дума – хвърлена на вятъраБългарските предприемачи са царе на
напразните обещания, които никога няма да се изпълнят, както устни, така
и превърнати в писмени договори. Ако погледнем от правна гледна точка,
причината е слабата и корумпирана съдебна система. Това не е изненада и
не знам защо всеки път се правим на „ощипани моми” при поредния доклад
на ЕС, в който ни критикуват за правосъдието и вътрешния ни ред. В тази
връзка ще ви разкажа една история, която чух наскоро.
Отишъл един търговски директор на
българска фирма в Япония да се договори с местна компания за доставка на
части за мотоциклети. Фирмата се оказала семейна, в която работели
всички членове на многолюдна фамилия. След като преговорите протекли без
особени сътресения, се стигнало до подписването на договор. Стария
японец казал, че няма нужда от договор и той дава думата си, че в
следващите 3 години ще доставя по график договорените части. Нашенеца
попитал „Ами, ако нещо се случи с теб, кой ще изпрати частите?”.
Отговорът на домакина не закъснял – „Ако аз не мога да ти изпратя
частите, ще го направи жена ми. Ако и тя не може – големия ми син, а ако
и с него се случи нещо – средния син…”.
Нещо да почерпя, не може ли…Няма нужда подробно да коментираме
всички корупционни практики, които съществуват у нас. Може да попитате
случаен предприемач и той ще ви разкаже подробно на кой, колко пари
трябва да даде, за да станат нещата. Разговорът, най-често завършва с
„Никога няма да се оправим! Тази корупция ще съсипе бизнеса ми!”. Това
обаче веднага се забравя, когато полицай ги спре за превишена скорост
или за друго „дребно” нарушение. Веднага се пуска мазна усмивка,
последвана от „Нещо да почерпя, не може ли?”. Пак стигаме до максимата,
че без контрол, корупцията никога няма да изчезне от нашите ширини.
Закупена стока не се връщаДругият ми любим надпис от магазините е
„Рекламация на стока се прави само на място, преди напускането на
търговския обект”, въпреки че законодателят е дал 7 дни да го направим,
без да даваме никакви обяснения. Това показва следващата черта на
бизнеса у нас – взаимното неуважение между търговците и техните клиенти. Мнозина производители, вносители и търговци залагат на количеството,
вместо на качеството. Те си мислят, че по-добре познават нуждите на
техните клиенти, отколкото те самите (и това винаги са по-ниски цени).
Тази тенденция, заедно с склонността към
мошеничество и дребен тарикатлък, принуждават българите да бъдат крайно
недоверчиви към предлаганите стоки и услуги на българския пазар.
Търговците от своя страна, считат че, ако дадат малко повече права на
потребителите (като правото на рекламация и ясна информация за
продуктите), те задължително ще злоупотребят с тях.
Сто мерцедеса да имамПословичната българска спестовност и
пестеливост също са подложени на натиск след 1989 година. След като
получиха всичко, от което социализмът ги беше лишавал, много хора в
България прекаляват с тази си привилегия и започнаха да демонстрират
материално благополучие, преди да са го постигнали.


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Разни » Времето е… кафе (Публикувана от: Стойне Василев http://smartmoney.bg)
  • Page 1 of 1
  • 1
Search:


Vesta Consult © 2024