Шест основни правила в мениджмънта - Форум за счетоводство - Веста Консулт
Thursday, 08.12.2016, 16:04
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
Page 1 of 11
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Други » Бизнес-психология » Шест основни правила в мениджмънта
Шест основни правила в мениджмънта
macinkaDate: Monday, 16.01.2012, 11:52 | Message # 1
Оперативен
Group: Потребители
Messages: 40
Awards: 1
Reputation: 0
Status: Offline
Не рядко сме заливани от всякакви потоци на информация и трудно отсяваме тази, която ни трябва от т.нар. спам. Иформацията във виртуалното пространство е толкова много и толкова разнообразна, че не винаги заглавията говорят достатъчно за съдържанието. Именно за това публикувам тази статия под заглавие, различно от това, което авторът й е дал. Материалът е взет от блога на Тимур и неговите командоси и смятам, че е изключително съдъражелна. Приятно четене!

Шест основни правила в животновъдството

Напоследък съберат ли се група български мениджъри – и ако са още трезвени, разбира се – те говорят само за две неща – лидерство и иновации. Дан на модата, какво да го правиш. С иновациите не искам да се занимавам за момента, понеже там в много фирми нещата са – видяла жабата че подковават вола – и тя вдигнала крак…

Всъщност, дори е по-лошо. Чу се, че Европа щяла да дава пари за иновации (което е вярно) - хайде сега да разменим местата на струговете и фрезите, за да покажем колко сме иновативни. Или пък да правим консервите триъгълни, понеже никой преди нас не се е сетил. Че всъщност се започва със създаването на среда, която да формира определен тип мислене, че после да настроим към него подбора на персонала и т.н. – то докато стане, другите ще разграбят парите. Затова дай да правим синя лютеница и да даваме интервюта колко сме иновативни.
Има и изключения, разбира се, но те само потвърждават правилото. Иновациите обаче не са предмет на настоящата статия, споменах ги само за пълнота на картината.

А всъщност ще се опитам да анализирам лидерството, като посоча каква е разликата между „лидер” и „успешен ръководител”, както и някои други неща. Понеже тук ще използвам метафора, въведена в бизнес тренингите от Радислав Грандапас (за което му засвидетелствам искреното си уважение), статията няма да бъде публикувана където и да било другаде, освен в този блог (и евентуално в други, надявам се с посочване на източника). Няма обаче да се появи в професионални специализирани сайтове, тъй като това би могло да се сметне за някаква форма на плагиатство. Ето защо повтарям – къде трябва да бъде овчарят го измисли Радислав, не аз. Останалото обаче си е мое.
И понеже напоследък използвам все източни притчи, вече почна да ми струва (сутрин, докато се бръсна) че очите ми леко са почнали да се издължават. За да спра тази опасна тенденция, сега ще останем на наша територия.

… И така, представете си, че сте решили да инвестирате в животновъдство (не ви съветвам, там европарите са малко, но това е само една илюстрация). И така, вие влизате в играта.

Първо, естествено, инвестирате в инфраструктура – кошара, малка къща или колиба за овчаря, съдове за млякото и т.н. После купувате овце. След това се сещате, че те могат да бъдат изядени от вълците и вземате и кучета. Накрая се договаряте с овчаря – така да се каже, задавате му цели – мляко, агнета и т.н. – и бизнесът стартира, а вие се връщате в къщи, където пиете едно уиски и почвате да пресмятате бъдещите печалби.

След около седмица сядате в джипа и отивате да окажете контрол. И там виждате странна картина – овчарят върви пред стадото, като блее вдъхновяващо и размахва гегата. Докато се чудите дали не го е валял дъжд напоследък и дали не е получил възпаление на определена част от мозъка, той се навежда, откъсва шепа трева, дъвче я, за да разбере дали е сочна и ако да – води овцете нататък. Кучетата се мотаят весело наоколо и общо взето, пазят стадото да не се разпилее. В този момент се появяват вълците, кучетата веднага изчезват някъде, овцете биват разкъсани, а овчарят върви все така гордо отпред, докато някой вълк не се хвърли на гърба му…

Звучи ви абсурдно, нали? Напразно. Понеже вие имате пред очите си осъществен идеала на много собственици у нас – лидер (овчарят), стадо, което го следва (среден и низш персонал), мениджмънт (кучетата) и конкуренцията в лицето на вълците. На пръв поглед всичко е наред – лидерът води колектива, мотивирайки го на разбираем език, готов е пръв да посрещне опасността (която обаче никога на идва челно), мениджмънта има свобода и помага на лидера, последният лично проверява и най-малките подробности (т.е. – пасе тревата) и сам решава накъде да води. Дотук сме напълно в рамките на стереотипите и много хора така и не разбират къде е грешката и защо ни изядоха вълците. Ще се опитам да обясня.
(Само моля не ми възразявайте, че хората не били овце. Всеки, който има възможността за избор, но не го прави от нежелание да поеме отговорност, е точно това и спокойно може да си върже едно виртуално звънче на врата. И не се съмнявайте – професионалните мениджъри много добре чуват звука на тези въображаеми звънчета и веднага ви поставят в съответната категория).

И така, да анализираме ситуацията. Кой трябва да осъществява контрола върху стадото? Естествено, овчарят. А за да осъществи контрол, той трябва ли да вижда какво става – например, дали някоя овца куца или се опитва да се отдели от стадото? Определено трябва. Е, как той може да види какво става зад гърба му, след като си е избрал ролята на водач?

Правило 1: Човекът, който осъществява генералния контрол върху дейността, не трябва да бъде водач или лидер.

Това са противоречащи си роли. Не че той не трябва да насочва нещата, но е редно това да става чрез подвикване или чрез изпращане на кучетата (мениджмънта, който обаче също трябва да бъде държан под око). „Овчарят” може да бъде скрит лидер, но не и явен. Впрочем, трябва и да стиска здраво гегата. Не е и негова работа да дава преки указания кой как да си гледа работата (примерът с опитването на тревата изобщо не е преувеличен – ако вие не сте виждали управител да учи бояджия с коя ръка да държи пистолета, аз съм ставал свидетел на подобни неща многократно). Ръководителят не може да си позволи дори твърде категорични „специфични за дейността” нареждания, понеже рискът никой да не посмее да му посочи грешката е твърде голям. Казал шефът „сложете повече боя”, сложили – и всичко станало брак. Но как да спориш с управителя?

Правило 2: Висшият ръководител няма право да нарежда как някой да върши преките си задължения.

Той трябва да дава общи указания и да изисква резултати. Максимум може да посъветва, но не с категоричен тон, давайки да се разбере, че съветът му може и да не бъде изпълнен.
Но някой трябва все пак да води, нали? Трябва. Можем ли да назначим някого за лидер? Според мен не. А да го научим да бъде лидер? Трудна работа. Можем само да му помогнем да развие скритите си лидерски заложби, ако има такива. Но и това е доста рисково – по-добре е да оставим да се появи лидер по естествен път, а ако той не ни устройва, да го премахнем. След два или три опита ще имаме необходимия ни човек.

Правило 3: Лидер не се назначава и можеш само да научиш някого отдалече да прилича на такъв. Но ако той няма вродени заложби, скоро хората ще разберат фалша и ще престанат да го следват.

Тоест, стадото трябва бъде водено от овен, признат от останалите по естествен път и достатъчно разумен да се подчинява. На кого обаче?
На кучетата, естествено, не на овчаря. Мениджърите трябва да контролират лидерите. Което от своя страна означава, че колкото по-високо в йерархията се издигате, толкова „по-малко лидер” трябва да бъдете (звучи доста различно от това, което пише в популярните книжки по мениджмънт, нали? Ваш е изборът на кого да вярвате) Просто плавно трябва да преминете от една роля към друга. Имайте предвид, че едно от най-трудните неща във висшия мениджмънт е именно контролът върху лидерите, които по принцип знаят цената си и че фирмата ще загуби много, ако я напуснат. Тоест, не върви просто да им заповядваш.

Правило 4: Лидерите трябва да бъдат контролирани от по- висшия мениджмънт и да бъдат управлявани без насилие. Лицето на върха не трябва да работи пряко с лидерите, а ако все пак по някаква причина държи да го прави точно с тези хора, първо трябва да смени ролите им и да ги прехвърли към мениджмънта, където те ще престанат да бъдат лидери.

Да се върнем към стадото. Ако то бъде нападнато от вълците, водачът(лидерите) няма да избягат. За кучетата обаче изобщо не е сигурно. От тях може да се очаква всичко, включително и „да станат ортаци на вълците”, както казва народът. Понеже са подли хора ли? Не разбира се – току що видяхме, че това са бивши лидери. Просто за да бъдат максимално успешни, те трябва да бъдат емоционално дистанцирани от проблемите във фирмата (някои не успяват да го направят докрай и страдат много от това, аз самият съм един от тях). А когато успееш да се дистанцираш, идва момент, в който започваш да разсъждаваш дали е по-добре да бъдеш изяден със стадото или е за предпочитане да се прехвърлиш на страната на вълците … или просто да избягаш. Както казват, в подобни кризисни моменти (фирмата е заплашена да бъде разкъсана от конкурентите), се появява бъдещият овчар. Той е човекът, който започва бой с вълците не „защото ще ни изядат” (самосъхранение) , а понеже е лоялен към овчаря, боец е по характер и знае възможностите си. Освен това е достатъчно умен да осъзнае, че предателите ги харесват до време, а после се избавят от тях, понеже който е предал веднъж, вероятно ще го направи отново. Обърнете внимание – не очаквайте от стадото и лидерите му да спечелят битка в подобен момент. По-скоро изведнъж ще настъпи паника и – край. Лидерите могат да помогнат, но трябва да се ръководят от професионалист в управлението.

Правило 5: В кризисни ситуации не допускайте важни решения да бъдат вземани от лидери. Те са добри изпълнители, вдъхновители, но рядко тактици и стратези. Ако трябва, създайте видимост, че решават лидерите, но винаги трябва да ги направлява професионалист.

Правило 6: Ако откриете бъдещия „овчар” сред „кучетата”, никога не го ритайте! Най- неприятната черта на професионалистите е тяхната „злопаметност”, т.е. те не прощават да засегнете самоуважението им. Глупаво или неуместно наказание на бъдещия „овчар” ще ви се върне след време стократно с отрицателни лихви – и вероятно точно в най-лошия за вас момент.

И така, да обобщим – какво трябва да заварите при проверката си:

Колектив, воден от водач, тесен специалист, признат от останалите.
Висш ръководител, привидно дистанциран от процеса, за когото приоритет е контролът, а не лидерството.
Пълен контрол от страна на ръководителя както върху основния персонал, така и върху мениджмънта. Информираност за всичко, което се случва.
Ясна идея у ръководителя кой е способен да го наследи и никакви опити този човек да бъде отстранен, напротив – работи се за развитието му.
Никакъв помен от вълци в опасна близост.

А ако при това овчарят свири на кавал (т.е. поддържането на тази организация за него не е бреме, а удоволствие) и гегата не се вижда (но всички знаят, че я има) – можете спокойно да се приберете в къщи да си допиете уискито…
…До следващата проверка, естествено. Гледайте те да не бъдат нито прекалено чести, нито много редки, най-добре на неравни интервали. И не забравяйте, че всичко може да изглежда както го описах в края, но това е само как трябва да ИЗГЛЕЖДАТ нещата. А какви са в действителност ще разберете след внимателен анализ на резултатите.

Успех!

Материалът е взет от блога на Тимур и неговите командоси.
 
joohsDate: Monday, 10.03.2014, 16:11 | Message # 2
Младши стържант
Group: Потребители
Messages: 1
Awards: 0
Reputation: 0
Status: Offline
Its been nice to go through your post.
It has given me much knowledge & so many valuable information.

I'm feeling very nice to be here. so enjoyable... wink ;) wink
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Други » Бизнес-психология » Шест основни правила в мениджмънта
Page 1 of 11
Search:


Vesta Consult © 2016