Видове търговски дружества, търговци и друга полезна информация ЕТ, АД, ООД, СД, КД, КДА, кооперации и др.
Искате да си регистрирате дружество ? Първо трябва да изберете какво да
бъде то. В тази статия ще разгледам видовете търговци и се надявам
информацията да ви бъде полезна при изборът.
Търговец може да е
както физическо, така и юридическо лице. От търговците -физически лица
си струва да се спрем само на един вид и това е ЕТ или едноличният
търговец. Ето кратка характеристика, без да навлизаме в излишни
подробности.
ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ или ЕТ
1. Понятие
Когато говорим за едноличен търговец неминуемо употребяваме понятието
"търговец". "Търговец" е правно качество, което физическото лице следва
да придобие. За целта съществува една материална предпоставка (с други
думи задължително изискване, което е инкорпорирано в търговското
законодателство). Тази предпоставка се изразява в: - физическото
лице ТРЯБВА да е дееспособно. По смисълът на българското законодателство
"дееспособно" означава физическо лице (човек), което е вменяемо (не е
поставено под запрещение)и пълнолетно (навършило 18 годишна възраст
според българският закон). Тези изисквания се налагат кумулативно, а не
алтернативно ( т.е. трябва да са налице заедно. Наличието само на една
предпоставка не е достатъчно, за да се признае правното качество). Това
автоматически води до изводът, че българският закон не признава
непълнолетни търговци, както и търговци, поставени под запрещение. - освен това физическото лице трябва да има местожителство в страната.
Когато на физическото лице (човекът) му се признае качеството "търговец"
, това разширява неговата правоспособност. Физическото лице придобива
правото да сключва търговски сделки и да участва стопанският оборот като
страна по търговски правоотношение.
Важно е да се има предвид,
че когато на физическото лице му се признае качеството "търговец", това
не създава автоматично нов правен субект.Субектът си е същият, но с
по-широки "права", ако мога така да се изразя. Важно е това да се
отбележи, защото както ще видим по-късно в същата статия, за
юридическите лица ситуацията стои по коренно различен начин.
От
това, че не възниква нов правен субект следва втори извод. ЕТ не е
юридическо лице. Той е физически човек- търговец, който подлежи на
специфична форма на регистрация. За да може тази регистрация да започне и завърши успешно, трябва да бъдат спазени някои нормативни изисквания: - не е в производство по несъстоятелност - не е невъзстановен в правата си несъстоятелен; - не е осъждан за банкрут.
При подаване на заявлението за регистрация лицето декларира тези
обстоятелства в декларация- свободен текст и я подава заедно със
заявлението.
(Забележка: Едноличните фирми, създадени по
правилата на Указ 56 се считат за ЕТ. Към регистрираното наименование на
дружеството се добавя името на физическото лице ( търговеца), ако при
създаването такова не е е добавено)
Българският търговски закон въвежда 2 критерия, за да може дадено лице да стане търговец. Първият е да извършва "по занятие" някоя от сделките , изброени в чл. 1 от Търговския закон и Втората е да води делата си по търговски начин.
Съгласно тези 2 изисквания може напълно условно едноличните търговци да се разграничат на 2 вида: 1. според занятието си и 2. според устройството на дейността си.
Както споменах, за да може ЕТ да се регистрира, той следва да бъде
вписан в Търговския регистър. Подава се заявление по образец А1 към
агенция по вписванията, Министерство на правосъдието, където се попълват
трите имена на лицето, име на фирма и седалище, адрес на управление,
предмет на дейност и др. Едно лице може да регистрира само една фирма
като ЕТ.
2. Фирма В случая под фирма се разбира
наименованието, под което търговецът упражнява дейността си. Към него
има определени изисквания, които следва да се спазят. например то трябва
да съдържа без съкращения името на физическото лице - собствено и
фамилно. Към тях може да се добави факултативно съдържане, което би
могло да представлява допълнително название на продукт, предприятие,
услуга, географска област и пр. Фирмата може да се използва само за
търговски сделки . С нея физическото лице не може да участва в граждански
правоотношения като нетърговец. Фирмата е отделен субект от физическото
лице.
Прехвърлянето на фирмата е възможно. Става само заедно с
предприятието на едноличния търговец. При прехвърляне на предприятието,
прехвърлянето на фирмата се предполага, освен ако не е уговорено нещо
различно.
В заключение може да се каже, че правото на фирма е
субективно право на търговеца, то е нематериално, прехвърлимо, наследимо
право.
3. Заличаване
В търговският закон са изброени само най-нетипичните случаи на заличаване, а именно: - при прекратяване на дейността; - при смърт на търговеца; - при поставянето му под запрещение. Това се случва по заявление на настойника или попечителя.
Съществуват Еднолични търговци - публични предприятия. Няма да се спирам на тях. Ще се спра направо на търговските дружества.
Общото между тях е, че повечето (има изключения, които ще разгледаме
по-долу) възникват по силата на договор за дружество. С оглед на този
факт, ще изясним прво понятието "Договор за дружество".
Тъй
като ЕТ се идентифицира като физическо, а не като юридическо лице и не
представлява нов правен субект , а същият (физическото лице), но с
разширена правоспособност, можем да допълним няколко особености към вече
изброените, а именно:
- за задълженията на ЕТ, собственикът на
предприятието отговаря лично и солидарно с цялото си секвестируемо
имущество. За това нашият съвет е, ако се колебаете под каква форма да
развиете търговската си дейност, тази да не е приоритетният ви избор.
ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД
В началото "дружеството" е консесуален договор, по силата на който две
или повече лица се съгласяват да поставят нещо в общо, за да постигнат
една позволена от правото цел. Това определение плътно се доближава до
съвременните представи за гражданско дружество.
Първообразът на
съвременните търговски дружества се появява през средновековието под
названието "коменда" и представлява първообразът на командитистите в
Командитното дружество.
Значително по-късно се появява
Събирателното дружество.Под тази форма действат наследниците на
търговеца или на "коменда", които продължават и развиват започнатото от
него.
Общото между КД и СД е, че те се градят върху личното
участие на съдружниците. Това ги определя като дружества на личността
или като "персонални" дружества.
Около 16-17 век с развитието
на капиталите, техниката и необходимостта от натрупването на сресдва в
дадено дружество, се заражда нова дружествена форма и това е АД-
акционерното дружество. В него няма нужда от личното участие на
съдружниците. Това го характеризира като нов тип дружество- на капитала,
а не на личността. За първи път законовата уредба на АД е въведена вв
Франция.
Успоредно с АД се развива и кооперативното сдружение Тази форма възниква, за да подсигури стопански просперитет на слабите.
Най-последната правна форма на дружество е тази на дружествата с ограничена отговорност и е постижение на немските юристи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО
По смисълът на Търговския закон "търговско дружество" се определя като
обединение а две или повече лица за извършване на търговски сделки с
общи средства .
Търговското дружество притежава някои типични характеристики, като родово понятие:
- То е обединение. Обединението се постига чрез договор за дружество.
По своя характер този договор е многостранен договор. Интересите и
целите на съдружниците съвпадат и това е причина законодателят да ги
определи именно като "съдружници", а не като "страни".
-
Обединението е на 2 или повече лица. извършва се на принципът на
доброволността. В дружеството могат да участва както български, така и
чуждестранни дееспособни физически лица или юридически лица.
-
обединението трябва да бъде за извършване на търговски сделки. Това
разграничава търговското дружество от гражданското. Стопанската цел го
разграничава от ЮЛНЦ, които се учредяват и подчиняват на друг закон
(ЗЮЛНЦ).
- Обединението и извършването на търговски сделки се
гради върху общи средства на съдружниците. Общите средства се набират
чрез парични и непарични вноски.
- Търговските дружества са
юридически лица, което означава, че те СА ПЕРСОНИФИЦИРАНИ. Според нашето
законодателство не е въведено правило, което да позволява съществуването
на неперсонифицирани дружества. Въпреки, че за целите на стопанският
оборот на търговците им се предоставя сравнително голяма свобода на
договаряне, уредбата за създаване на търговски дружества налага
регистрационен и разрешителен режим, а правните форми са изчерпателно
изброени в българското законодателство. Това означава, че не се допускат
правни форми , различни от законово определените. Търговското
дружество персонално встъпва в правоотношения с трети лица, посредством
своите органи, То притежава имущество, коео е различно от това на
съдружниците.Търговското дружество носи самостоятелна отговорност,има
свое име, седалище, адрес на управление и др.
Търговското
дружество е търговец. Правноорганизационната форма на дейността му е
напълно достатъчна за придобиването от него на търговско качество.
ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА
Като за начало ще спра вниманието си
на гражданското дружество. То не е търговско, както вече споменах
по-горе, но е вид форма на сдружаване и е хубаво да му се обърне
внимание, за да не става объркване на понятията. -гражданското
дружество преследва стопански цели и в него също могат да участват
български или чуждестранни физически или юридически лица. гражданското
дружество възниква с договор за гражданско дружество, който не подлежи
на регистрация. Гражданското дружество не е юридическо лице. Като
некорпоративно, гражданското дружество няма устав и органи на
управление.
Видовете търговски дружества според ТЗ са
СД- събирателно дружество; КД- командитно дружество; ООД- дружество с ограничена отговорност; АД- акционерно дружество КДА- командитно дружество с акции.
Могат да се разделят на "видове" според най различни критерии като например:
- според стопанската организация. Тук има 3 под вида- персонални (СД,
КД); капиталови (АД, КДА); дружества от междинен тим (ООД). Последният
вид може да се съотнесе към капиталовите.
- според основаниео
си за възникване се делят на уставни и договорни. Уставни -АД; КДА.
Договорни - всички останали. Делението е условно. Между учредителите на
АД също може да има сключен договор.
-според видът на отговорността- с неограничено отговорни (СД, КД, КДА) съдружници и ограничено отговорни съдружници (АД, ООД).
- според личният си състав търговските дружества биват еднолични и колективни.
Тук е моментът да кажем какво е еднолично дружество. Неговият капитал
(или дялове на капитала) са събрани в единствен правен субект (с други
думи има единствен собственик, респ. акционер).
Последната
правна форма, която ще разгледаме е тази на кооперацията. Тя е
доброволно сдружение на физически лица. Уредена е в закона за
кооперациите. Може да има променлив капитал и членски състав. Членовете
се сдружават и чрез взаимно сътрудничество извършват стопанска дейност.
Кооперацията не е търговско дружество, а само търговец.
УЧРЕДЯВАНЕ НА ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО
Учредителите на търговското дружество са неговите основатели. В
зависимост от вида на търговското дружество тази процедура протича
различно. Най-общо може да се обобщи, че протича на 2 етапа.
Първият етап е изготвянето и приемането на учредителният акт от
основателите.В практиката често изготвянето на акта се възлага на външен
изпълнител, а приемането се изразява в полагане на подписите на
основателите, че го приемат. Важен момент в случая е кой може да бъде
учредител. Това могат да са дееспособни български или чуждестранни
физически лица или юридически лица, които по своя воля се обединяват под
обща фирма, с общи средства и за извършването на търговски сделки.
Законът дава широки възможности за участие в учредяването и работата на
търговските дружества.
Вторият етап е вписването на дружеството в търговският регистър
