Залог върху вземане - Право - Материали - Счетоводство и ТРЗ
Thursday, 08.12.2016, 16:10
Добре дошъл Гост | RSS
Съдържание
Вход
Търсене
Икономика [16]
Право [14]
Статистика

Total online: 1
Guests: 1
Users: 0
Анкета
Коя услуга бихте възложили на външна фирма?
Total of answers: 61
Tags
Бизнес счетоводни услуги София одит преводи счетоводители счетоводна къща София счетоводство ТРЗ данс оптимизиране на данъци София възражение данъчни данъчни консултации възстановяване на данъци данък данък дивидент данък печалба данъчни облекчения кредит войни войници граждани Гърция данък номади автор анализ бизнес партньор гаранции за качество главен счетоводител счетоводител счетоводна къща преобразуване на дружества агенция по вписванията вписвания договори СИДДО възстановяване на данък двойно данъчно облагане консултации zamestvane_v_dalg годишни финансови отчети ГФО заверки легализации бързи преводи видове пенсии всички езици данъци вписване
Main » Articles » Право

Залог върху вземане
материалът е взето от сайта на lawsbg.com

Договорът за залог върху вземане е неформален договор. Той се сключва в момента, в който се постига съгласие между заложителя и залогоприемателя. В този момент залогоприемателят придобива заложно право върху заложеното му вземане, а кредиторът по вземането – заложителят, губи правото да се разпорежда с него. Могат да бъдат залагани само вземания, които могат да бъдат прехвърляни. Това са всички вземания – условни, срочни, за заместими или незаместими престации, без оглед на произход и т.н., освен тези, които по разпореждане на закона, на договор или по естеството си не могат да съставляват предмет на цесия /чл. 160 във връзка с чл. 90, ЗЗД/.
Залогът на вземане е една частична цесия.

Придобитото от залогоприемателя заложно право има действие спрямо заложителя и може да се противопостави на третите лица само след като на заложния длъжник бъде съобщено за сключения договор за залог, стига този договор да е облечен в писмен документ с достоверна дата, който да съдържа означение на заложеното и на обезпеченото вземане, ако последното е по-голямо от 5 лв. (чл. 162, ЗЗД). Едва от този момент заложният длъжник знае за залагането на вземането и не само може, но и е длъжен да се съобрази с този факт. На кредитора си той може да откаже изпълнението. Защото ако му плати, рискува да плати и на залогоприемателя, спрямо когото отговаря до размера на сумата, за която вземането е заложено. Заложното право придобива ефикасност благодарение на съобщението. То изиграва ролята на „запор” в заложния длъжник в полза на залогоприемателя и замества „предаването”, необходимо при залагането на вещи.

Залогът на вземане поставя в отношение три лица: заложителя X, който залага вземането си към Y (заложния длъжник) на своя кредитор – залогоприемателя Z.
X е заложил на Z вземането си към Y. Той (X) продължава да е кредитор на Y. Като такъв той може да се разпорежда с вземането си, стига с това да не засяга правата на Z. Той дори може да цедира вземането си към Y на Q, но тази цесия не може да бъде противопоставена на Z.
Заложителя X и залогоприемателя Z са страните по договора за залог на вземането. За отношенията им ще важат правилата на цесията, тъй като залогът на вземане съставлява една частична цесия. Цесията е частична, защото залогоприемателят В става чрез залагането в известна степен титуляр на заложеното вземане – поне доколкото това е необходимо за реализиране на заложното му право. Само в аткава степен, защото заложителят А си остава кредитор: той не е прехвърлил, а само заложил вземането си. Една общност на интереси по повод вземането се установява между тях и дава облик на отношенията им.

Израз на тази общност на интереси е задължението на залогоприемателя-кредитор Z да се грижи за запазването на вземането.

Единствено на залогоприемателя В е позволено да събира лихвите на заложеното вземане и самото вземане, ако то е станало изискувмо. Но за да примири това монополно право на залогоприемателя с интересите на заложителя X, законът го е превърнал и в негово задължение. В резултат залогоприемателят не само единствено може, но е още длъжен да събере заложеното му вземане (чл. 164, ал. 2, ЗЗД).

Ако кредиторът-залогоприемател Z не бъде удовлетворен от заложителя за вземането си, той може да се снабди с изпълнителен лист за него и за ерализирането на заложното си право по реда на чл. 237 от ГПК – чл. 165 във връзка с чл. 160 от ЗЗД .
Category: Право | Added by: macinka (15.06.2012)
Views: 1440 | Rating: 5.0/1
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]
Последно от форума
  • Ами сега? Забравих да подам декларация 1 и 6 за предходния м (1)
  • Прекъсване на самоосигуряването (0)
  • Заплащане на извънреден труд, положен на официален празник (3)
  • Моите здравно-осигурителни права в ЕС (0)
  • Taxes in Bulgaria (0)
  • Import of vehicle in BG from third country (0)
  • BANK ACCOUNT OF A COMPANY WHICH IS OWNED BY FOREIGN COMPANY (0)
  • QUESTIONS ABOUT VAT- PART 2 (0)
  • SEVERAL CURIOUS FACTS ABOUT THE TAX-VAT IN BULGARIA (0)
  • метод 50-30-20. (0)
  • Търсене
    Приятели на сайта
  • Create a free website
  • Online Desktop
  • Free Online Games
  • Video Tutorials
  • All HTML Tags
  • Browser Kits

  • Vesta Consult © 2016