ДАНЪЧНО-ПРАВНИ НОРМИ

Най-общо казано обхващат 4 групи отношения:

1.      тези, които са свързани с националния доход;

2.      тези, които се пораждат за да се удовлетвори определена цел;

3.      тези, които касаят заплащането на държавни / местни такси за определени услуги;

4.      тези по обезпечението на държавните интереси.

Методът на регулиране е властнически. Имериумът се изразява по различен начин. Може да е както в хипотезата, така и в диспозицията на правната норма. Всички данъчно-правни норми съдържат административно-наказателни разпоредби.

видове норми

Задължаващи- задължават някого (субекта) да извърши нещо;

Разрешаващи- дават възможност за предприемане , респективно непредприемането на определени правни действия;

Забраняващи- с тях се предписва субектите да не накърняват интересите на фиска. Такива са примерно нормите за укриване на доходи.

Опавомощаващи- те са по-особени. От една страна са свързани с организацията и функцията на данъчната система. С тях законът оправомощава определени длъжностни лица от фирмите да прилагат данъчно-правните норми. Например във всяко ЮЛ има длъжностни лица, които са натоварени с правомощието да определят, изчисляват и удържат ДДФЛ на работниците.

Друго деление на нормите е на норми с пряко и косвено действие. Нормите с пряко действие касаят отговорността при нарушение, а нормите с косвено действие- данъчните облекчения.

Класификациите са съвсем условни.