Общи правила за всички видове пенсии - продължение на предишната тема

Като за начало пенсията е субективно право на осигуреното лице, респективно на неговите наследници. Пенсията е притезателно право- упражнява се само по волята на своя носител. В същото време тя е задължение на осигурителния орган (НОИ, пенсионно дружество) да отпусне пенсията при наличието на предвидените в закона условия.

Субектите на правото на пенсия могат да се обединят в няколко групи:

А) Осигурено лице- това е стандартната хипотеза. На него принадлежи правото на контрибутивна пенсия, както и на някои неконтрибутовни пенсии (например за многодетна майка).

Б) наследници на осигуреното лице. В случая няма значение дали наследникът е осигурен. Най често, когато става дума за дете, той не е осигурен по дефиниция.

В) всяко физическо лице, за което е настъпила предвидената в закона причина. В тази хипотеза са случите на гражданска инвалидност, военна инвалидност и др. В този случай пенсията се отпуска независимо от качеството „осигурен”.

В някои случаи правото на пенсия е само правна възможност. Такъв е случаят с пенсията за особени заслуги.

Пенсията е лично право. То се упражнява по преценка на своя носител. Едва след реално упражняване на правото на пенсия, осигуреното лице става пенсионер.

Важно е да се отбележи, че правото на пенсия не се погасява по давност. То може да бъде упражнено винаги, когато неговият субект пожелае. Моментът на упражняване на правото има значение за моментът на отпускане на пенсията. Ако искането за отпускане на пенсията бъде направено в 6 месечен срок от възникването на правото, пенсията се отпуска от деня, в който правото е възникнало. Ако искането се направи в по-късен момент, пенсията се отпуска от датата на подаването му.

Трябва да се прави разлика между „право на пенсия” и вземане за пенсия. Правото на пенсия е субективно право на осигуреното лице, докато вземането за пенсия е всяко отделно плащане на месечната парична сума за пенсия. Вземането за пенсия както и всички парични вземания, се погасява с 3 годишна давност, считано от датата, определена от НОИ за изплащане на пенсията за съответния месец.

Кумулиране на пенсии.

По правило кумулирането на пенсии за определени видове плащания е изрично недопустимо и те са изчерпателно изброени в закона. По аргумент от противното, кумулирането на пенсии, което не е изрично забранено, е допустимо.

Пенсии се кумулират, когато за едно и също лице е настъпил повече от един осигурителен случай, който от своя страна поражда право на дългосрочно обществено осигуряване.

Когато едно лице има право на повече от една пенсия, но те не могат да се кумулират, се прилага правилото на по-благоприятното положение. С дгуги думи отпуска се онази пенсия, която е в по-голям размер.  Пенсиите, на които лицето има право, не могат да се кумулират в пълен размер. Установени са няколко ограничения.

1.       Общата сума на пенсиите не може да превишава установения максимален размер за съответната година (из форума на НОИ ” Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета
та на държавното обществено осигуряване. За 2011 г. той е 136,08 лв.
   Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 за лицата, пенсионирали се с 15 години действителен осигурителен стаж и навършени 65 години за мъжете и жените, не може да бъде по-малък от 85 на сто от минималния размер на пенсията по чл. 68, ал. 1. За 2011 г. той е 115,67 лв.
   Максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2013 г. без добавките към
тях, се определя смятано от 1 юли на всяка календарна годна в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за съответната календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2012 г.
максималният размер на пенсията /пенсиите е 700 лв.”)

2.       Според второто ограничение една от пенсиите се получава в пълен размер, а другата/ другите в размер на 50%, като отново сумата не трябва да превишава максималния размер 700 лв. От това правило съществуват няколко изключения.

a.       По отношение на пенсиите за военна инвалидност на лица, придобили право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. Те имат право на 2те си пенсии- за трудов стаж и възраст и за военна инвалидност, в пълен размер. Това право възниква при навършване на възрастта по чл. 68, КСО.

b.      По отношение на родителите на лица, починали по време на военна служба. Те имат право на наследствена пенсия и лична пенсия в пълен размер.

c.       Социална пенсия за инвалидност- едно лице има право на различни пенсии за различни видове страдания. Определя се една пенсия в най-големия полагащ се според уврежданията размер. Не се допуска получаването на две пенсии за инвалидност за различни страдания.

3.       Размер на пенсиите. Както вече бе споменато, пенсиите са ограничени и имат максимален и минимален размер. Освен това размерът на пенсията зависи от трудовия доход, който следва да компенсира. При контрибутвните пенсии този размер се изчислява, при неконтрибутивните , размерът е фиксиран за всички осигурени лица.

a.       Минимален размер на пенсията. Минималният размер има за цел да гарантира определен минимум от средства за издръжка на пенсионера. Той може да бъде определена по 2 начина. Първо със закона за бюджета на ДОО. Това правило се отнася за пенсията за осигурителен стаж и възраст. И второ, в в съотношение с минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Това правило се отнася за останалите видове контрибутовни пенсии по задължителното пенсионно осигуряване.

b.      Максималният размер на всички видове пенсии е еднакъв. Той се опредля като съотношение с максималния осигурителен доход- 35% от него. Ограничението се прилага както за отделната пенсия, така и за всички видове кумулирани пенсии, което лицето може да получава едновременно. Това ограничение не се прилага в 2 случая: 1. За военни инвалиди след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 2. За лица, който са заемали високи постове в държавната администрация- президент, вицепрезидент, председател на НС, министър-председател, съдия в Конституционния съд.

4.       Периодично осъвременяване. На него подлежат всички пенсии. Прави се върху размера на пенсията, без добавките към нея. Ако при осъвременяването размерът на пенсията се окаже под новия минимален размер за съответния вид, тя се приравнява на този размер. Аналогично същото се отнася за пенсията, която се оказва в по-висок от максималния размер. Осъвременяването на пенсиите се прави служебно от НОИ.

5.       Необлагаемост. Пенсиите не се облагат с данъци.

6.       Удръжки. Законодателството на Р България установява ограничителен режим за удръжките, които се правят върху пенсията. Ограниченията са относно размера на удръжките и в следните случаи:

a.       Относно надвзета пенсия. Това ще рече, че лицето е получило сума, която е по-голяма от дължимата. На връщане подлежат само недължимо получените суми и при положение, че получаването им е недобросъвестно. Недобросъвестно е когато пенсионерът е действал знаейки, че тази сума не му се дължи.

b.      Погасяване на заем. Такава удръжка е допустима при наличие на договор между НОИ и съответната банка, чрез която се плаща пенсията.

c.       Запор- тук въпросът се решава по общия ред на ГПК.

d.      Разсрочено плащане на осигурителни вноски в хипотезата на недостиг на осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

e.      Недължимо получени обезщетения за временна неработоспособност и за безработица.

Установено е ограничение и относно размера на  удръжките. Те са най-общо на две основания- За надвзети пенсии и за недължимо получени обезщетения. В тези случаи се допускат удръжки до 1/6 от пенсията. За всикчки останали случаи важи общия ред на ГПК. Нормативната уредба установява частична несеквестируемост на пенсията, която има размер над минималната работна заплата за страната. Размерът на допустимата удръжка зависи от размера на вземането и наличието на задължението за изплащане на издръжка за деца, което длъжника вероятно има.

7.       Добавки към пенсиите. Най-общо към основни размер на пенсията се предоставят определени добавки. Това са осигурителни плащания заради наличието на допълнитени обстоятелства. Добавката е субективно право на пенсионера при наличието на предвидените в закона обстоятелства. Към добавките не се прилага ограничението за максимален размер на пенсията. Действащото законодателство урежда 4 вида добавки: 1.за чужда помощ; 2. От пенсията на починалия съпруг; 3. На ветераните от войната; 4. На политически репресирани лица.