Малко историческа информация за произхода на данъка.
Произход на данъка Гърция Възможно
е първите вноски, сродни на данъка, да са се появили в следствие на
видоизменението на разпределяната плячка. Номадите, които периодично
„грабели” от уседналите племена, са могли да си дадат сметка, че е за
предпочитане хаотичните удръжки да се заменят със събирането на един
по-продуктивен налог. Животът в гръцкия град се е базирал
на полагането на служба- военното служене и задължението на гражданите
за служба във висшата администрация. В последствие полисите преминават
от аристократична към демократична система. За това са принудени да
въведат данъчната техника. В олигархичното обществото задължението за
служба е доведено крайност или иначе казано- всеки е длъжен сам да се
снабди с необходимото. Това може да се причисли към режима на натуралния
данък. Демократичната система, създадена от Перикъл, предполага
възнаграждение за държавните длъжности. Гребците, стрелците и хоплитите
(тежко въоръжената армия), започнали да получават заплата , а конниците
получават обезщетение, с което да се грижат за коня си. Тази система
предполага данъчен режим, който изобщо не бил налаган върху жителите на
Атина. Ресурсите се осигурявали от съюзниците, а по-късно от зависимите
градове под формата на форос (данък, налог). Това е трансформация на
службите в парични задължения. В началото градовете предоставяли войници и
кораби. След като били освободени от това задължение, Атина започнала
да екипира флотилията и да поддържа армията със събрания форос. Когато
ресурсите започнали да се изчерпват и да не достигат, с данък били
обложени самите граждани. РИМ В Рим
първоначално служели само патрициите. В последствие към тях се
присъединяват плебеите. Службата първоначално е безвъзмездна и
войниците сами осигуряват снаряжението си. Системата е комбинирана.
Данъкът се използва, за да се заплати. В периода 405-386 г. пр. н.е. Рим
води редица войни. Продължителността им пречи да се спазва годишното
събиране на данъци. Въвеждането на прекия данък датира от тази епоха.
След като войската става платена, възниква необходимостта да се обърнат в
последните към йерархията класи. Дълго време провинциите осигурявали
преобладаващия дял от средствата. Август извършва реформа и развива
данъчната система. Започва преброяване на населението в провинциите и
въвежда данък върху наследствата, търговете с наддаване и търговете с
роби. Този режим позволява на империята да просъществува с векове.
Публикувано от екипа на счетоводна къща Веста Консулт.
| 
