материалът е взето от сайта на lawsbg.com
Договорът за залог върху вземане е неформален договор. Той се сключва в момента, в който се постига съгласие между заложителя и залогоприемателя. В този момент залогоприемателят придобива заложно право върху заложеното му вземане, а кредиторът по вземането – заложителят, губи правото да се разпорежда с него. Могат да бъдат залагани само вземания, които могат да бъдат прехвърляни. Това са всички вземания – условни, срочни, за заместими или незаместими престации, без оглед на произход и т.н., освен тези, които по разпореждане на закона, на договор или по естеството си не могат да съставляват предмет на цесия /чл. 160 във връзка с чл. 90, ЗЗД/.
Залогът на вземане е една частична цесия.
Придобитото от залогоприемателя заложно право има действие спрямо заложителя и може да се противопостави на третите лица само след като на заложния длъжник бъде съобщено за сключения договор за залог, стига този договор да е облечен в писмен документ с достоверна дата, който да съдържа означение на заложеното и на обезпеченото вземане, ако последното е по-голямо от 5 лв. (чл. 162, ЗЗД). Едва от този момент заложният длъжник знае за залагането на вземането и не само може, но и е длъжен да се съобрази с този факт. На кредитора си той може да откаже изпълнението. Защото ако му плати, рискува да плати и на залогоприемателя, спрямо когото отговаря до размера на сумата, за която вземането е заложено. Заложното право придобива ефикасност благодарение на съобщението. То изиграва ролята на „запор” в заложния длъжник в полза на залогоприемателя и замества „предаването”, необходимо при залагането на вещи.
Залогът на вземане поставя в отношение три лица: заложителя X, който залага вземането си към Y (заложния длъжник) на своя кредитор – залогоприемателя Z.
X е заложил на Z вземането си към Y. Той (X) продължава да е кредитор на Y. Като такъв той може да се разпорежда с вземането си, стига с това да не засяга правата на Z. Той дори може да цедира вземането си към Y на Q, но тази цесия не може да бъде противопоставена на Z.
Заложителя X и залогоприемателя Z са страните по договора за залог на вземането. За отношенията им ще важат правилата на цесията, тъй като залогът на вземане съставлява една частична цесия. Цесията е частична, защото залогоприемателят В става чрез залагането в известна степен титуляр на заложеното вземане – поне доколкото това е необходимо за реализиране на заложното му право. Само в аткава степен, защото заложителят А си остава кредитор: той не е прехвърлил, а само заложил вземането си. Една общност на интереси по повод вземането се установява между тях и дава облик на отношенията им.
Израз на тази общност на интереси е задължението на залогоприемателя-кредитор Z да се грижи за запазването на вземането.
Единствено на залогоприемателя В е позволено да събира лихвите на заложеното вземане и самото вземане, ако то е станало изискувмо. Но за да примири това монополно право на залогоприемателя с интересите на заложителя X, законът го е превърнал и в негово задължение. В резултат залогоприемателят не само единствено може, но е още длъжен да събере заложеното му вземане (чл. 164, ал. 2, ЗЗД).
Ако кредиторът-залогоприемател Z не бъде удовлетворен от заложителя за вземането си, той може да се снабди с изпълнителен лист за него и за ерализирането на заложното си право по реда на чл. 237 от ГПК – чл. 165 във връзка с чл. 160 от ЗЗД . |
