запис на заповед, джиро - Форум за счетоводство - Веста Консулт
Thursday, 08.12.2016, 16:11
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
Page 1 of 11
Forum moderator: Muchakova 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Разни » запис на заповед, джиро (юридическа характеристика)
запис на заповед, джиро
MuchakovaDate: Friday, 18.11.2011, 14:19 | Message # 1
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Awards: 7
Reputation: 10
Status: Offline
В българското законодателство няма легална дефиниция на понятието запис на заповед. Нормативната уредба, която регулира тази материя, се намира в Търговския закон.

ЗАПИСЪТ НА ЗАПОВЕД е менителничен ефект и притежава всички белези на този институт. Той има специфично двойно битие:
- От една страна на ценна книга и
- от друга на едностранна абстрактна правна сделка (виж процедура Същност на менителничните ефекти. Форма и съдържание на менителницата).

Записът на заповед може да се дефинира по следния начин: той е едностранно волеизявление на едно лице (издател), с което той обещава да плати на друго лице (поемател) или на негова заповед определена сума пари.

ЗАПИСЪТ НА ЗАПОВЕД материализира правото да бъде получена обозначената в него парична сума. Той е конститутивна ценна книга, което означава, че издаването на писмен документ е необходима предпоставка за пораждането на това право.
Записът на заповед представлява едностранна, формална и абстрактна правна сделка. Неговата форма и съдържание определени от закона, с императивни правни норми. Неспазването на изискването за форма е основание за недействителност, поради което ефектът няма да породи своите правни последици.
Записът на заповед следва да съдържа седем задължителни реквизита, очертани в чл. 535 ТЗ:
- наименованието "запис на заповед" в текста на документа, на езика, на който е написан;
- безусловно обещание да се плати определена парична сума (размерът на паричната сума следва да бъде указана с цифри и с думи);
- падеж – моментът, в който задължението за плащане на паричната сума става изискуемо;
- място на плащане;
- името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемателя);
- датата и мястото на издаване на менителницата;
- подпис на издателя.
Той следва да бъде положен саморъчно и да следва текста на записа на заповед. Удачно е освен подпис да бъде изписано и името (наименованието) на издателя, както и правноиндивидуализиращите го белези (седалище, адрес на управление, съответно адрес, ЕГН, номер на лична карта, дата и място на издаването й).

При липса който и да е от задължителните реквизити, записът на заповед не поражда правно действие, все едно не е издаван никога. По силата на чл. 536, ал. 1 ТЗ документ, който не е структуриран в предвидената от закона форма, не представлява запис на заповед. От този принцип съществуват три изключения, които в правната теория се обозначават като презумирани реквизити:
- в случай че в текста на записа на заповед не е посочен падеж, той се смята за платим на предявяване (чл. 536, ал. 2 ТЗ);
- при липса на обозначено място на плащане, за такова се приема мястото на издаване, което се смята и за местожителство на издателя (чл. 536, ал. 3 ТЗ);
- при липса на посочване на мястото на издаване, записът на заповед се счита за издаден в мястото, посочено до името на издателя (чл. 536, ал. 4 ТЗ).

Както записът на заповед, така и менителницата притежават общите белези на менителничните ефекти. Те са ценни книжа, материализиращи определено парично вземане. Съгласно чл. 537 ТЗ, по отношение на записа на заповед съответно приложение намират разпоредбите, посветени на менителницата.

За разлика от менителницата, която е нареждане за плащане, записът на заповед е задължаване (обещание) от страна на издателя да плати на поемателя обозначената парична сума. В този смисъл издателят и платецът при записа на заповед са едно и също лице. Това е причината, поради която с чл. 537 ТЗ законодателят предвижда съответно, а не директно приложение на разпоредбите за менителницата спрямо записа на заповед.

Неприложими по отношение на ефекта са правните норми, посветени на предявяването на менителницата за приемане, за регресната отговорност спрямо издателя й, който при записа на заповед е пряк и главен длъжник.

Съгласно чл. 466, ал. 1 ТЗ, всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро. Препращащата разпоредба на чл. 537 ТЗ намира приложение спрямо този прехвърлителен способ. В този смисъл както менителницата, така и записът на заповед по правило са ценни книжа на заповед.

Джирото е способ за заместване на кредитора (джиранта) по заповедна ценна книга с нов кредитор (джиратар).
По своята същност то е едностранна абстрактна сделка, с извършването на която джиратарят придобива всички права, материализирани в джиросаната ценната книга. Погледнато в този аспект джирото се различава от цесията, тъй като при нея (цесията) длъжникът може да прави на цесионера всички възражения, които е имал срещу цедента. При джиросването джиратарят придобива правата по ценната книга, а не правата, с които разполага джирантът.

Джирото се извършва в писмена форма. То трябва да се изпише на гърба на записа на заповед или на неподвижно прикрепен към него лист (алонж).

Единственият задължителен реквизит от съдържанието на джирото е подписът на джиранта. Не е необходимо то да бъде датирано и да бъде изписано името на джиратаря. В тази хипотеза джирото се нарича бланково и се състои единствено от подписа на джиранта, като по този начин той овластява джиратаря да попълни празното място със своето име или с името на трето лице. С извършването на това допълнително действие бланковото джиро се трансформира в пълно.
Възможно е джирото да включва израза "не на заповед", което го превръща в ректа-джиро. Това означава, че джирантът забранява прехвърлянето на записа на заповед с последващо джиро, следователно единствената възможност за заместване на кредитора по него е вземането да бъде цедирано.
Възможно е издателят на записа на заповед да ограничи способите за прехвърлянето му до един - цесията, като включи в текста на ефекта израза "не на заповед" или друг равнозначен израз (чл. 537 ТЗ, във връзка с чл. 466, ал. 2 ТЗ). Той означава, че записът на заповед е издаден със забрана за джиросване.
Съответно приложение спрямо записът на заповед намират и разпоредбите, уреждащи предявяването на менителницата за плащане и начина на неговото извършване. Съгласно чл. 536, ал. 2 ТЗ, запис на заповед, в който не е посочен падеж, се смята платим на предявяване. Това означава, че по принцип издателят дължи изпълнение на задължението по менителничния ефект на посочения в него падеж.
В случай че записът на заповед е платим на определен срок след предявяването, той трябва да се предяви за плащане на издателя в сроковете по чл. 477 ТЗ (чл. 538, ал. 2 ТЗ). Издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. Определеният по този начин срок за плащане на паричната сума тече от удостоверената от издателя дата на предявяване. Неговият отказ да извърши удостоверяването или да постави дата се установява с протест, по реда на чл. 496 ТЗ. В тази хипотеза датата на протеста се счита за начален момент на срока за изпълнение на задължението по ефекта.
По подобие на менителницата, отказът на издателя да изпълни задължението си за плащане, произтичащо от ефекта, се констатира чрез изготвянето на протест (виж процедура Протест на менителница).

взето то Сиела, процедури.


Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » Разни » запис на заповед, джиро (юридическа характеристика)
Page 1 of 11
Search:


Vesta Consult © 2016