| Boyanova | Date: Monday, 06.06.2011, 11:17 | Message # 1 |
 .::.
Group: Админ
Messages: 365
Status: Offline
| ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 22.06.1993 Г. ПО ГР. Д. № 1/1993 Г., ОСГК НА ВС
Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 5 от 1993 г., пор. № 9
РЕВИЗИОНЕН АКТ ЗА НАЧЕТ, СЪСТАВЕН ПО РЕДА И УСЛОВИЯТА НА ЗАКОНА ЗА ФИНАНСОВИЯ КОНТРОЛ СРЕЩУ БЪЛГАРСКИ СЛУЖИТЕЛ В ЗАДГРАНИЧНО ДРУЖЕСТВО ЗА ЩЕТИ, ПРИЧИНЕНИ НА БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ-УЧАСТНИК, ПРИТЕЖАВАЩА ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО КАПИТАЛА НА ДРУЖЕСТВОТО, Е ДОПУСТИМ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО РЕДА НА ОСОБЕНОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 299 И СЛЕДВАЩИТЕ ОТ ГРАЖДАНСКОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Чл. 299 и сл. ГПК
________________________________________
2. Според чл. 10, ал. 2 КТ трудовите правоотношения на българските граждани, на работа в чужбина в смесени предприятия, се уреждат от КТ, доколкото не е предвидено друго в закон или международен договор, по който страна е Република България.
Публикувано: Бюлетин на Върховния съд, бр. 5 от 1993 г., пор. № 9
РЕВИЗИОНЕН АКТ ЗА НАЧЕТ, СЪСТАВЕН ПО РЕДА И УСЛОВИЯТА НА ЗАКОНА ЗА ФИНАНСОВИЯ КОНТРОЛ СРЕЩУ БЪЛГАРСКИ СЛУЖИТЕЛ В ЗАДГРАНИЧНО ДРУЖЕСТВО ЗА ЩЕТИ, ПРИЧИНЕНИ НА БЪЛГАРСКА ОРГАНИЗАЦИЯ-УЧАСТНИК, ПРИТЕЖАВАЩА ИЗЦЯЛО ИЛИ ЧАСТИЧНО КАПИТАЛА НА ДРУЖЕСТВОТО, Е ДОПУСТИМ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО РЕДА НА ОСОБЕНОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО ПО ЧЛ. 299 И СЛЕДВАЩИТЕ ОТ ГРАЖДАНСКОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Чл. 299 и сл. ГПК
На основание чл. 212 ГПК главният прокурор на република България е направил предложение за издаване на тълкувателно решение по въпроса:
Допустимо ли е разглеждане по реда на особеното производство по чл. 299 и сл. ГПК акт за начет, съставен по Закона за финансовия контрол срещу български служител в задгранично дружество за щети, причинени на българска организация, притежаваща изцяло или частично капитала на дружеството.
Върховният съд, Общо събрание на гражданската колегия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал. 3 ГПК и разясненията, дадени в Постановление № 5/1955 г. на Пленума на Върховния съд, производството по финансов начет се образува въз основа на ревизионен акт за начет, който се явява абсолютна положителна процесуална предпоставка. Тази функция на ревизионния акт произтича от неговата законна доказателствена сила. Когато е редовен, актът за начет обуславя както допустимостта на особеното исково производство по финансов начет, така и неговият предмет и страни. При наличие на такъв редовен ревизионен акт съдът не може да откаже образуване на производството.
Извън съображенията за допустимост на начетното производство, за да се даде правилен отговор на поставения в предложението въпрос, се налага да се изясни в кои случаи и доколко е допустимо съставяне на акт за начет за причинени щети на български фирми участници в задгранични дружества от техни служители - български граждани.
1. Капиталите на задграничните дружества са изцяло или частично притежание на участвуващите в тях български стопански субекти (фирми, дружества и стопански организации). Според чл. 7, ал. 1 от Наредбата за създаването и дейността на задграничните дружества с българско участие, приета с ПМС № 4 от 25.02.1983 г. (сега отм. с т. 20, пар. 1 на преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 2 от 1989 г.), българското дялово участие не може да бъде по-малко от предвидения от местното законодателство минимален относителен размер, гарантиращ правото на решаващ глас при вземане на решения.
Не може да има съмнение, че и след отмяната на посочената Наредба капиталите на образуваните при нейното действие задгранични дружества са притежание (изцяло или частично) на български стопански субекти. Това положение остава непроменено и при действието на новия правен режим на стопанска дейност, създаден след приемане на Указ № 56 и Търговския закон.
Учредяването, регистрацията, организацията на дейност, прекратяването и ликвидацията на задграничните дружества се извършва съобразно законите и практиката в страната на седалището му и се определя от дружествения договор и устава на дружеството.
Изводът, който се налага е, че задграничните дружества са капиталови дружества и българските фирми и дружества формират своето дялово участие в тях със свои капитали или апортни (непарични) вноски.
Правото на собственост се гарантира и защитава от закона - чл. 17, ал. 1 от Конституцията. Специфичните способи за защита на собствеността на посочените в чл. 1 от ЗФК организации са предвидени в този специален закон. Според чл. 11, ал. 1 ЗФК, когато се установят причинени щети на тези организации, се съставят актове за начет. Логическото тълкуване на посочената разпоредба налага извода, че акт за начет е допусимо да бъде съставен във всички случаи на причинена щета на българска стопанска организация, в патримониума на която безспорно се включва и нейното дялово участие в задграничното дружество. Без значение е дали това участие се изразява в пълно или частично притежание на капитала на задграничното дружество от страна на българската стопанска организация.
Когато участието в задграничното дружество е на базата на държавно имущество, съставянето на акт за начет по смисъла на чл. 11, ал. 1 ЗФК е също допустимо. Това е така, защото в ЗФК не се прави разграничение за формата на собственост на организациите, посочени в чл. 1 ЗФК, за които този закон се прилага.
Да се приеме противното би означавало да се допусне незаконосъобразно отклонение от принципа на равнопоставеност на всички форми на собственост при осъществяване на стопанска дейност, прогласен от чл. 19, ал. 2 от Конституцията и ограничаване конституционното правомощие на органите на държавното управление да организират стопанисването и контрола на държавното имущество (чл. 106 от Конституцията), включително и чрез един от специфичните способи, предвиден в ЗФК.
2. Според чл. 10, ал. 2 КТ трудовите правоотношения на българските граждани, на работа в чужбина в смесени предприятия, се уреждат от КТ, доколкото не е предвидено друго в закон или международен договор, по който страна е Република България.
Логическото тълкуване на посочената разпоредба налага извода, че по своя правен статут българските граждани, работещи в задгранични дружества с участие на български организации, притежаващи изцяло или частично основния капитал на дружеството, са служители по смисъла на КТ.
Ето защо, като служители те попадат на общо основание в кръга на лицата по чл. 20 ЗФК които могат да бъдат привличани към имуществена отговорност по реда и условията, предвидени в Закона за финансовия контрол.
Следователно срещу тях е допустимо както съставяне на ревизионен акт за начет, така и валидно и допустимо образуване на съдебно производство по финансов начет.
Хората са само два вида- простИ хора и простО хора, вторите често грешат, но първите само това правят!
|
| |
| |
