Tuesday, 04.08.2020, 10:29
Добре дошъл Гост | RSS
[ New messages · Members · Forum rules · Search · RSS ]
  • Page 1 of 1
  • 1
Forum moderator: Muchakova, Boyanova  
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » ТРЗ » ЗА ФОРМАТА НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР
ЗА ФОРМАТА НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР
BoyanovaDate: Monday, 06.06.2011, 11:19 | Message # 1
.::.
Group: Админ
Messages: 365
Awards: 9
Reputation: 1
Status: Offline
РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 415В ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА ПРЕДСТАВЛЯВА ПРИВИЛЕГИРОВАН СЪСТАВ, ПРИЛОЖИМ В ХИПОТЕЗАТА НА НАЛАГАНЕ НА САНКЦИЯ ЗА НАРУШЕНИЯТА, ИЗРИЧНО УПОМЕНАТИ В ЧЛ. 414, АЛ. 3 ОТ СЪЩИЯ КОДЕКС.
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД ИМА ПРАВОМОЩИЕТО КАТО КАСАЦИОННА ИНСТАНЦИЯ ДА ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО, ОПИСАНО В НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ, КАТО "МАЛОВАЖНО НАРУШЕНИЕ" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 415В ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА.
Чл. 415в КТ
Чл. 414, ал. 3 КТ

________________________________________
Искането е направено предвид констатирано наличие на противоречива практика по прилагането на чл. 415в КТ /нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./ в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ /изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./ на административните съдилища, действащи като касационна инстанция в производства по ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност на работодател, съответно на виновно длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 КТ.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 10.05.2011 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 7/2010 Г., ОСК НА ВАС

РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 415В ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА ПРЕДСТАВЛЯВА ПРИВИЛЕГИРОВАН СЪСТАВ, ПРИЛОЖИМ В ХИПОТЕЗАТА НА НАЛАГАНЕ НА САНКЦИЯ ЗА НАРУШЕНИЯТА, ИЗРИЧНО УПОМЕНАТИ В ЧЛ. 414, АЛ. 3 ОТ СЪЩИЯ КОДЕКС.
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД ИМА ПРАВОМОЩИЕТО КАТО КАСАЦИОННА ИНСТАНЦИЯ ДА ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО, ОПИСАНО В НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ, КАТО "МАЛОВАЖНО НАРУШЕНИЕ" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 415В ОТ КОДЕКСА НА ТРУДА.
Чл. 415в КТ
Чл. 414, ал. 3 КТ

Върховният административен съд на Република България - Общо събрание на колегиите, в съдебно заседание на 21 януари 2011 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ КОЛЕВ
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛИ: ВЕНЕТА МАРКОВСКА
ГАЛИНА СОЛАКОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ОТДЕЛЕНИЯ:
СВЕТЛА ПЕТКОВА
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
АННА ДИМИТРОВА
БИСЕРКА КОЦЕВА
НАДЕЖДА ДЖЕЛЕПОВА
ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
РУМЯНА МОНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. Андрей Икономов 31. Галина Карагьозова
2. Пенка Иванова 32. Диана Гърбатова
3. Пенка Гетова 33. Татяна Хинова
4. Светлана Йонкова 34. Юлия Ковачева
5. Мария Костова 35. Джузепе Роджери
6. Александър Еленков 36. Маруся Димитрова
7. Веселинка Кълова 37. Теодора Николова
8. Боян Магдалинчев 38. Милена Златкова
9. Нина Докторова 39. Атанаска Дишева
10. Марина Михайлова 40. Таня Вачева
11. Славка Найденова 41. Иван Раденков
12. Наталия Марчева 42. Мирослав Мирчев
13. Ваня Пунева 43. Соня Янкулова
14. Милка Панчева 44. Илияна Дойчева
15. Виолета Ковачева 45. Виолета Главинова
16. Ангел Калинов 46. Георги Георгиев
17. Георги Ангелов 47. Мариета Милева
18. Захаринка Тодорова 48. Емилия Миткова
19. Панайот Генков 49. Искра Александрова
20. Аделина Ковачева 50. Тодор Тодоров
21. Румяна Папазова 51. Павлина Найденова
22. Галина Матейска 52. Севдалина Червенкова
23. Диана Добрева 53. Марио Димитров
24. Фани Найденова 54. Еманоил Митев
25. Галя Костова 55. Кремена Хараланова
26. Галина Христова 56. Таня Куцарова
27. Здравка Шуменска 57. Добринка Андреева
28. Йовка Дражева 58. Илиана Славовска
29. Ваня Анчева 59. Тодор Петков
30. Светлозара Анчева 60. Любомира Мотова

при секретаря Нина Спасова, разгледа тълкувателно дело № 7/2010 година, докладвано от съдия Кремена Хараланова.

Производството е образувано по искане на председателя на Върховния административен съд до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд, за произнасяне с тълкувателно решение на основание чл. 125 ЗСВ, със следната формулировка:
1. "Представлява ли разпоредбата на чл. 415в КТ привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 КТ?"
2. "Има ли правомощия административният съд като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като "маловажно нарушение" по смисъла на чл. 415в КТ, както и да установява нови факти, имащи отношение към правната квалификация на нарушението?"
Искането е направено предвид констатирано наличие на противоречива практика по прилагането на чл. 415в КТ /нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./ в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ /изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., бр. 108 от 2008 г., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г./ на административните съдилища, действащи като касационна инстанция в производства по ангажиране и реализиране на административнонаказателната отговорност на работодател, съответно на виновно длъжностно лице, което наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 КТ.
І. Първият въпрос е провокиран от наличието на най-общо две обособени становища на административните съдилища по тълкуването и прилагането на горепосочените разпоредби. Според първата група съдебни решения разпоредбата на чл. 415в КТ урежда привилегирован състав спрямо всички нарушения по КТ, включително и тези, описани в чл. 414, ал. 3 КТ. При установяване на условията за квалифициране на нарушението като "маловажно" по смисъла на чл. 415в КТ съдилищата приемат, че е налице основание за налагане на санкция именно по привилегирования състав на тази норма. Другата група касационни състави на административните съдилища считат, че разпоредбата на чл. 415в КТ не урежда привилегирован състав спрямо нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 КТ. В част от влезлите в сила съдебни решения съдът изобщо не обсъжда възможността при установени нарушения на трудовото законодателство по посочената разпоредба да се изследва приложимостта на "отговорността за маловажно нарушение" по чл. 415в КТ, а в други са изложени особени мнения от членове на съдебните състави в смисъл, че този текст не е приложим спрямо всички нарушения по трудовото законодателство. Последните се основават на схващането, че след като нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ имат формален характер и извършването им е съставомерно без оглед на настъпилите от тях вредни последици, то винаги са налице предпоставките за прилагане на санкцията, предвидена за квалифицирания състав. Навеждат се доводи, че възприемането на чл. 415в КТ като привилегирован състав противоречи на целта на закона, прокламирана в чл. 1, ал. 3 КТ /за особена закрила на труда и на справедливите и достойни условия на труд/, както и че нормата е приложима само в случаите на нарушения извън тези по чл. 413 - 415 КТ, в които законодателят е извел като самостоятелни нарушенията с особена значимост, което личи и от особено високите размери на предвидените санкции.
II. Вторият въпрос, по който е констатирана противоречива практика е във връзка с правомощията на административния съд като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като "маловажно" по смисъла на чл. 415в КТ. Една част от касационните състави на административните съдилища приемат, че неизследването на възможността за приложимостта на чл. 415в КТ от страна на административнонаказващия орган представлява нарушение на материалния закон, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и е самостоятелно основание за отмяната му. С оглед различните признаци от състава на нарушението, по което е бил санкциониран нарушителят, и това, за което е следвало да бъде санкциониран, се приема, че съдът е обвързан от изложената в наказателното постановление квалификация и при контрола за законосъобразност следва да извърши проверка дали тя е приложена правилно, а не да установява други факти и да дава друга правна квалификация. В посочените случаи касационната инстанция счита, че при констатирано неправилно прилагане на закона от страна на районния съд може да отмени решението на последния и вместо него да постанови друго, с което да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление. В другата група влезли в сила решения административните съдилища приемат, че след като по конкретно дело е установено нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ, няма пречка касационната инстанция да вземе под внимание настъпилите нови юридически факти, имащи значение за правната квалификация на деянието, в т.ч. дали нарушението може веднага да бъде отстранено и настъпили ли са от него вредни последици. Приема се също, че ако по делото са установени от фактическа страна предпоставките по чл. 415в КТ, е налице основание административният съд да преквалифицира извършеното нарушение като "маловажно" и да измени издаденото наказателно постановление, като наложи глоба, респективно имуществена санкция на нарушителя, именно по привилегирования състав на посочената норма.
Втората част на въпроса е относно правомощията на касационната инстанция, уредени в чл. 220 АПК, според който в касационното производство прилагането на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При липсата на разпоредби, налагащи извод в обратен смисъл, следва, че и в касационните производства, визирани от чл. 63 ЗАНН, е приложима забраната за фактически установявания съобразно горепосоченото общо правило на АПК. Но това не означава, че при установени по делото предпоставки за приложението на чл. 415в КТ, които не са съобразени от първата инстанция, касационният състав не може да отмени решението като издадено в противоречие с приложимия закон и да постанови ново решение по съществото на спора, с което да измени издаденото наказателно постановление и да съобрази наложената санкция с границите, установени за привилегирования състав по чл. 415в КТ.
Наред с горното Общото събрание на колегиите на ВАС съобрази, че при старателен преглед на цитираните в искането на председателя на ВАС решения на касационни състави на административните съдилища не се констатира противоречива практика, предполагаща поставянето на въпроса за правомощията на касационната инстанция да установява нови релевантни факти. Още повече, че той е от принципно значение и изследването му в настоящия случай би излязло далеч извън границите на обсъжданите хипотези по приложението на чл. 414, ал. 3 и чл. 415 КТ. Предвид това и доколкото според чл. 124, ал. 1 ЗСВ приемането на тълкувателно решение е обусловено от наличието на неправилна или противоречива практика по прилагането на закона, Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че направеното от председателя на ВАС искане за тълкуване по т. 2, в частта, в която е поставен въпросът: "Има ли правомощия административният съд като касационна инстанция да установява нови факти, имащи отношение към правната квалификация на нарушението?", следва да бъде отклонено.
В останалата му част искането е направено при наличие на предпоставките по чл. 124, ал. 1 ЗСВ, поради което следва да бъде разгледано по същество.
В заседанието на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд при условията на чл. 129, ал. 1 ЗСВ са участвали заместник главният прокурор и ръководител на Върховната административна прокуратура, както и процесуални представители на председателя на Висшия адвокатски съвет и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", изразили становища в подкрепа на схващането, че чл. 415в КТ представлява привилегирован състав, приложим и в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, упоменати в чл. 414, ал. 3 КТ. Първите двама са изложили съображения и относно възможността на касационната инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като "маловажно" по смисъла на чл. 415в КТ. Обратни на посочените тези са застъпени от министъра на правосъдието в представено по делото писмено становище.
При преценката относно първия поставен в искането въпрос Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд взе предвид следното:
Глава ХІХ от КТ "Контрол за спазване на трудовото законодателство и административнонаказателна отговорност за неговото нарушаване" съдържа специален административноправен режим за реализиране на административната отговорност в случаите на нарушения на разпоредбите на трудовото законодателство. Раздел ІІ от глава ХІХ, озаглавен "Административнонаказателната отговорност за нарушения на трудовото законодателство" предвижда конкретните нарушения, наказанията за тях и начина на реализирането им. Законът за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава ХІХ, раздел ІІ от Кодекса на труда, са в съотношението на общ към специален закон. Членове 412а - 416 на раздел ІІ, глава ХІХ от КТ уреждат три основни групи на административнонаказателната отговорност за нарушения на трудовото законодателство: установяване на специални състави на административните правонарушения /основни, квалифицирани и привилегировани/ за нарушения на трудовото законодателство; определяне на административни наказания, които се налагат за деянията, съставляващи според КТ административни нарушения на трудовото законодателство; установяване на особеностите и отклоненията от общата уредба в ЗАНН по образуването на административнонаказателното производство, административнонаказващите органи и изпълнението на наказанията. Сред посочените разпоредби попада и ал. 3 на чл. 414 "Отговорност за нарушения на другите разпоредби на трудовото законодателство" от Кодекса на труда, новосъздадена с измененията на КТ от м. декември 2002 г. /обн., ДВ, бр. 120/2002 г./, която сочи нарушенията на разпоредбите на КТ относно писмената форма за сключването на трудовия договор и реда за постъпване на работа на работника и служителя и по-конкретно: неспазване на изискването за сключване на трудовия договор в писмена форма /чл. 62, ал. 1/; неизпълнение на задължението на работодателя да уведоми писмено териториалното поделение на НАП в тридневен срок от сключването и изменението на всеки трудов договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване /чл. 62, ал. 3/; неизпълнение на задълженията на работодателя да предостави на работника и служителя екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението до териториалното поделение на НАП по чл. 62, ал. 3 КТ /чл. 63, ал. 1/; нарушение от страна на работодателя на забраната за допускане на работника и служителя на работа преди връчване на екземпляр от двустранно подписан трудов договор и заверено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ /чл. 63, ал. 2/. Субекти на четирите отделни квалифицирани състава на административни нарушения по чл. 414, ал. 3 КТ са работодателят и длъжностните лица в предприятието. Първоначално предвидените в текста санкции /в редакцията по ДВ, бр. 120/2002 г./ са глоби в размер на 1000 лв. както за работодателя, така и за длъжностното лице за всяко нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 КТ. С изменението на КТ, обн., ДВ, бр. 108/2008 г., същите са многократно увеличени, при което в периода, непосредствено предхождащ образуването на тълкувателното дело, разпоредбата предвижда за горепосочените нарушения наказание за работодател - с имуществена санкция или глоба в размер на 15 000 лв., съответно за виновното длъжностно лице - с глоба в размер на 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Драстичното увеличение на размера на санкциите с посоченото изменение на КТ неслучайно е осъществено едновременно с въвеждането на привилегирования състав по чл. 415в КТ, уреждащ отговорността за маловажни нарушения на трудовото законодателство. Видно от мотивите към законопроекта за изменението на КТ, обн. в ДВ, бр. 108/2008 г., от законодателя е съобразено, че завишеният размер на санкциите ще има превантивен ефект, но и че в същото време уредбата на "маловажни" случаи ще стимулира работодателите към незабавно отстраняване на нарушенията, което само по себе си е в съответствие с общите принципи за законност и съразмерност. Според първоначалната редакция на разпоредбата на чл. 415в "Отговорност за маловажно нарушение" за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 50 до 100 лв. След изменението й по ДВ, бр. 58/2010 г., в сила от 30.07.2010 г., са предвидени диференцирани наказания, като в посочените случаи работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Нормата на чл. 415в КТ е изменена отново, едновременно с текста на чл. 414, ал. 3 КТ по Закона за изменение и допълнение на КТ, обн., ДВ, бр. 58/2010 г., като е запазена съответно намалената отговорност при констатирана "маловажност" на нарушенията. Мотивите към законопроекта, по който са приети тези промени, отново съдържат аргументи за приложимост на привилегирования състав по чл. 415в КТ в хипотезите на всички установени по КТ нарушения, в т.ч. и тези по чл. 414, ал. 3 КТ, при наличието на определените в закона предпоставки.
Анализът на разпоредбите, както и систематичното и граматическото им тълкуване налагат извода, че в случаите, в които бъде установено, че са налице визираните от законодателя кумулативно дадени предпоставки по чл. 415в КТ конкретно нарушение да бъде прието за маловажно, административнонаказващият орган следва да приложи именно отговорността по последния текст, като съобрази размера на налаганата санкция с много по-ниските граници, установени от привилегирования състав на тази разпоредба. В КТ не е изрично уредено изключение относно приложимостта на чл. 415в спрямо нарушенията по чл. 414, ал. 3 КТ. Целите по чл. 1, ал. 3 КТ за осигуряване на свободата и закрилата на труда, както и на справедливи и достойни условия на труд, несъмнено не изключват възможността при наличие на определените в закона предпоставки, изследвани спрямо конкретно установеното нарушение от кръга на визираните в чл. 414, ал. 3 КТ, последното да бъде прието за "маловажно" и да бъде приложена санкцията, предвидена за привилегирования състав на административно нарушение по чл. 415в КТ.
Следва да се отбележи и че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.
По изложените съображения Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд счита, че следва да бъде даден положителен отговор на въпроса по т. 1 от искането на председателя на Върховния административен съд, по което е образувано тълкувателно дело № 7/2010 г.
Във връзка с допуснатата до разглеждане по същество част на въпроса, формулиран по т. 2 от искането Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд съобрази, както следва:
Административнонаказателните дела са двуинстанционни. Според чл. 63, ал. 1 ЗАНН районният съд в състав от един съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, измени или отмени наказателното постановление. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава дванадесета АПК. Основанията за касационно обжалване по чл. 348 НПК са нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание, като съгласно ал. 2 нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, а ал. 5 изрично определя като явно несправедливо наказанието, което не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието. Но обжалването на наказателното постановление е продължение на административнонаказателното производство, като представлява трета, незадължителна фаза за разглеждане на спора по същество. По принцип съдът подлага на преценка доказателствата по делото, фактическите и правни изводи на наказващия орган, без да е обвързан от направените в тази връзка фактически и правни изводи, в т.ч. и относно квалификацията на нарушението. Действително специалната разпоредба на чл. 416, ал. 1 КТ размества доказателствената тежест относно установяването на признаците на административните нарушения по трудовото законодателство, визирани в раздел ІІ на глава ХІХ от КТ, като придава презумптивна доказателствена сила на акта за установяване на нарушение на трудовото законодателство. Но и в тези случаи, в производството по чл. 63 ЗАНН съдът осъществява преценка по съществото на спора, която включва и квалификацията на установеното административно нарушение. Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи. Въз основа приобщения по делото доказателствен материал и съответното разпределение на доказателствената тежест в процеса /в случая съобразно правилото на чл. 416, ал. 1 АПК/, първата инстанция може да установи нови фактически положения, както и да преквалифицира нарушението от квалифициран или основен състав на нарушение на трудовото законодателство в "маловажно" такова по смисъла на чл. 415в КТ. Следователно, с оглед правилата приложими в касационното производство и съгласно препращащата норма на чл. 63 ЗАНН, липсва основание да се приеме, че посоченото правомощие не може да бъде упражнено и от касационната инстанция при установени по реда на КТ обективни и субективни признаци на нарушение в кръга на съставите по чл. 414, ал. 3 КТ, ведно с предпоставките за приложение на привилегирования състав по чл. 415в КТ. В подкрепа на изложеното е и правилото на ал. 2 на чл. 218 "Предмет на касационната проверка" от глава ХІІ АПК, че за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Преценката относно приложимостта на чл. 415в КТ предпоставя правилната квалификация на нарушението, поради което попада в кръга на служебно осъществяваната от касационните състави на административните съдилища проверка за правилното приложение на закона и справедливостта на наложеното наказание предвид касационните основания по чл. 348 НПК. В подкрепа на този извод е ТР на ОСНК на ВКС № 1/12.12.2007 г. по тълкувателно дело № 1/2005 г., касаещо преценката за "маловажност" на случаите по общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, определена като преценка по законосъобразност, която подлежи на съдебен контрол.
Наред с горното следва да се има предвид, че съгласно правомощията предвидени в ЗАНН, съдът не може да върне наказателното постановление на административнонаказващия орган да го поправя, изменя или допълва, поради което са неправилни аналогиите на наказателните постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 - 4 НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; да приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК; да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на наказанието и ако е имало обвинение за това в първата инстанция. Горното следва да се има предвид и тъй като при разглеждането на касационни жалби по административнонаказателни дела действа правилото на чл. 84 ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК. Съобразно константната съдебна практика на ВАС препращането в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН към глава ХІІ АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на НПК. В този смисъл са и мотивите на ТР № 2/03.06.2009 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС по т.д. № 7/2008 г. Предвид изложеното и материалноправния характер на нормата на чл. 415в КТ, която визира по-леко наказуемо нарушение, прилагането й може да се осъществи и от касационния съд по аргумент от чл. 84 ЗАНН вр. чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК.
След като от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин извършването на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, както и че са налице предпоставките по чл. 415в КТ за квалифицирането му като "маловажно", несъмнено с преквалификацията не се нарушава положението на нарушителя, тъй като на последния се налага по-леко наказание от това, наложено му с наказателното постановление. Нарушителят е имал възможност да се защити за квалифицираното нарушение по чл. 414, ал. 3 КТ, следователно е упражнил това свое право и относно привилегирования състав, визиращ същото от обективна и субективна страна деяние, ведно с два допълнителни, благоприятстващи го признака /нарушението да може да бъде отстранено веднага и от него да не са произтекли вреди за работници и служители/.
Да се приеме, че при установяване на предпоставките за приложение на чл. 415в КТ спрямо деяние по чл. 414, ал. 3 КТ, за което нарушителят е санкциониран, съставлява основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, влиза в противоречие с правомощието на съда по чл. 63, ал. 1 ЗАНН, включително във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК /при отмяна на решението на първата инстанция, в който случай касационният състав решава делото по същество/ да измени наказателното постановление. Наред с горното отмяната на акта за наложено административно наказание поставя в неравностойно положение нарушителите, относно които основанието за приложение на чл. 415в КТ е констатирано от наказващия орган и им е наложена санкция при условията на привилегирования състав, спрямо тези, по отношение на които това става в хода на съдебното производство и в резултат отмяната на наказателното постановление, независимо че е установено извършено от тях нарушение, не понасят каквато и да било административнонаказателна отговорност. Горепосоченото схващане противоречи и на целите на административното наказание, определени в чл. 12 ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, както и изискването на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието да се отчита винаги тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, и имотното състояние на нарушителя, както и обществената опасност и динамиката на съответния вид административни нарушения. Съгласно ал. 1 на последната правна норма органът, който налага наказанието, определя и неговия размер, а съдът е длъжен да извърши преценка дали същият е правилно определен спрямо извършеното нарушение и с оглед целите на чл. 12 ЗАНН.
В подкрепа на тези изводи е и Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС по някои въпроси относно практиката по административнонаказателен характер дела, с което се обръща внимание на съдилищата и административнонаказателните органи при определяне на административните наказания да изхождат от повишените изисквания за строго спазване на законността и обезпечаването на правилното и ефективно функциониране на държавното управление, да преценяват тежестта на конкретното нарушение, като във връзка с правилното отмерване на наказанието да събират пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В постановлението изрично е отбелязано, че определянето на глоба под минималния размер, предвиден в закона, е недопустимо.
По изложените по-горе съображения и предвид наличието на изрично уредено от чл. 63 ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на въпроса по същество, в т.ч. от касационната инстанция при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, съответно компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление при установена "маловажност" по смисъла на чл. 415в КТ, като съобрази размера на наложената парична санкция именно с определените в този текст долни и горни граници на същата. Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.
Поради това Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд намира, че следва да се отговори утвърдително и на втория въпрос, разгледан във връзка с предявеното искане за постановяване на тълкувателно решение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 130 ЗСВ Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОТКЛОНЯВА искането на председателя на Върховния административен съд за постановяване на тълкувателно решение по въпроса: "Има ли правомощия административният съд като касационна инстанция да установява нови факти, имащи отношение към правната квалификация на нарушението?"
РАЗПОРЕДБАТА на чл. 415в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414, ал. 3 от същия кодекс.
АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД има правомощието като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като "маловажно нарушение" по смисъла на чл. 415в от Кодекса на труда.


Хората са само два вида- простИ хора и простО хора, вторите често грешат, но първите само това правят!
 
Форум за счетоводство - Веста Консулт » Въпроси и отговори » ТРЗ » ЗА ФОРМАТА НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР
  • Page 1 of 1
  • 1
Search:


Vesta Consult © 2020