| Boyanova | Date: Monday, 06.06.2011, 11:21 | Message # 1 |
 .::.
Group: Админ
Messages: 365
Status: Offline
| (*1)
1. ДОГОВОРЪТ ЗА КРАТКОТРАЙНА УСЛУГА ПО ЧЛ. 3, Б. "А" ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДЯЛ III КТ Е ТРУДОВ ДОГОВОР.
2. ИЗВЪРШВАНЕТО НА КРАТКОТРАЙНА УСЛУГА ПО ЧЛ. 3, Б. "А" ППД III КТ ОТ РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ, НАМИРАЩ СЕ В ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ С ДРУГО ПРЕДПРИЯТИЕ, НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА СЪВМЕСТИТЕЛСТВО ПО ЧЛ. 74 КТ.
3. КОГАТО РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ С ОСНОВНА МЕСТОРАБОТА В ЕДНО ПРЕДПРИЯТИЕ ИМА СКЛЮЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР ПО СЪВМЕСТИТЕЛСТВО С ДРУГО ПРЕДПРИЯТИЕ, МОЖЕ ДА СКЛЮЧИ ТРЕТИ ИЛИ ЧЕТВЪРТИ ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА КРАТКОТРАЙНИ УСЛУГИ ПО ЧЛ. 3, Б. "А" ППД III КТ, АКО СУМИРАНО РАБОТНОТО ВРЕМЕ ВЪВ ВСИЧКИ ПРЕДПРИЯТИЯ НЕ НАРУШАВА МЕЖДУДНЕВНАТА И МЕЖДУСЕДМИЧНАТА ПОЧИВКА, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛ. 50 И 51 КТ.
4. ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, ПОЛУЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 21 КТ, НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА НЕЗАКОНЕН ДОХОД ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 31 ЗСГ.
5. ПО ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА КРАТКОТРАЙНА УСЛУГА ПО ЧЛ. 3, Б. "А" ППД III КТ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВА И ЮРИСКОНСУЛТСКА ДЛЪЖНОСТ. ТОЗИ ДОГОВОР НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА УКАЗ № 1842 ЗА АДВОКАТУРАТА
Чл. 21 КТ от 1951 г. (отм.)
Чл. 74 КТ от 1951 г. (отм.)
Чл. 31 ЗСГ
Чл. 1 УА
Чл. 3, б. "а" ППД III КТ
________________________________________
(*9) Вж. чл. 74, ал. 1 и 4 и чл. 75 КТ от 1986 г.
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 86 ОТ 27.02.1986 Г. ПО ГР. Д. № 86/1985 Г., ОСГК
(*1)
1. ДОГОВОРЪТ ЗА КРАТКОТРАЙНА УСЛУГА ПО ЧЛ. 3, Б. "А" ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДЯЛ III КТ Е ТРУДОВ ДОГОВОР.
2. ИЗВЪРШВАНЕТО НА КРАТКОТРАЙНА УСЛУГА ПО ЧЛ. 3, Б. "А" ППД III КТ ОТ РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ, НАМИРАЩ СЕ В ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ С ДРУГО ПРЕДПРИЯТИЕ, НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА СЪВМЕСТИТЕЛСТВО ПО ЧЛ. 74 КТ.
3. КОГАТО РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ С ОСНОВНА МЕСТОРАБОТА В ЕДНО ПРЕДПРИЯТИЕ ИМА СКЛЮЧЕН ТРУДОВ ДОГОВОР ПО СЪВМЕСТИТЕЛСТВО С ДРУГО ПРЕДПРИЯТИЕ, МОЖЕ ДА СКЛЮЧИ ТРЕТИ ИЛИ ЧЕТВЪРТИ ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА КРАТКОТРАЙНИ УСЛУГИ ПО ЧЛ. 3, Б. "А" ППД III КТ, АКО СУМИРАНО РАБОТНОТО ВРЕМЕ ВЪВ ВСИЧКИ ПРЕДПРИЯТИЯ НЕ НАРУШАВА МЕЖДУДНЕВНАТА И МЕЖДУСЕДМИЧНАТА ПОЧИВКА, ПРЕДВИДЕНИ В ЧЛ. 50 И 51 КТ.
4. ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, ПОЛУЧЕНО НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 21 КТ, НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА НЕЗАКОНЕН ДОХОД ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 31 ЗСГ.
5. ПО ТРУДОВ ДОГОВОР ЗА КРАТКОТРАЙНА УСЛУГА ПО ЧЛ. 3, Б. "А" ППД III КТ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВА И ЮРИСКОНСУЛТСКА ДЛЪЖНОСТ. ТОЗИ ДОГОВОР НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА УКАЗ № 1842 ЗА АДВОКАТУРАТА
Чл. 21 КТ от 1951 г. (отм.)
Чл. 74 КТ от 1951 г. (отм.)
Чл. 31 ЗСГ
Чл. 1 УА
Чл. 3, б. "а" ППД III КТ
Главният прокурор на Република България е направил предложение до Върховния съд, ОСГК, за издаване на основание чл. 212 ГПК тълкувателно решение по следните въпроси:
1. Трудов ли е договорът за краткотрайна услуга, предвиден с разпоредбата на чл. 145, ал. 3 КТ и чл. 3, б. "а" от Правилника за прилагане на дял III КТ.
2. Ако договорът за краткотрайна услуга е трудов, той е ли договор по съвместителство, предвиден в чл. 74 КТ, когато се сключва от работник или служител с постоянна месторабота в друго предприятие.
3. Възможно ли е работник или служител с основна месторабота в едно предприятие и сключен трудов договор по съвместителство с друго предприятие да сключи и трети или четвърти трудов договор за оказване на краткотрайни услуги.
4. При добросъвестно сключен трудов договор в нарушение на закона следва ли да се получи възнаграждение съгласно чл. 21 КТ или следва да се отнеме доходът по чл. 31 ЗСГ.
5. Ако договорът за краткотрайна услуга е такъв по Закона за задълженията и договорите, могат ли юрисконсултите да сключват такъв договор предвид разпоредбата на чл. 2 от Указ № 1842 за адвокатурата.
Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, взе предвид следното:
1. Съгласно чл. 145, ал. 3 КТ (*2) заетите лица за извършване на краткотрайни услуги на държавните, обществените и кооперативните предприятия, учреждения и организации се считат осигурени само за трудова злополука. Не подлежат на задължително осигуряване наетите на работа от частни лица за извършване на краткотрайни услуги. Министерството на народното здраве и Министерството на финансите съгласувано с профсъюзите определят с наредба кои услуги се считат за краткотрайни.
Досега Министерството на народното здраве и Министерството на финансите не са издали такава наредба, но краткотрайната услуга като институт на общественото осигуряване е регламентирана в Правилника за прилагане на дял III КТ (ППД III КТ).
Разпоредбата на чл. 145, ал. 3 КТ е възпроизведена в чл. 2, б. "д" и в чл. 5, б. "а" ППД III КТ, а в чл. 3 от същия правилник е дадено легално определение на понятието краткотрайна услуга. (*3)
Съгласно чл. 3, б. "а" ППД III КТ за краткотрайна услуга се счита работата, извършена от работници, които по предварителна уговорка са заети за не повече от 6 последователни работни дни през един календарен месец и чието дневно работно време не е по-малко от половината на установеното. Това се отнася и за случаите, когато предварително е уговорена работа за повече от 6 дни, но работникът е работил до 6 дни включително. Ако уговорената за 6 дни работа продължи 7 и повече последователни работни дни, заетото лице се счита осигурено от първия ден на започване на работа за всички осигурителни случаи.
За краткотрайна услуга съгласно чл. 3, б. "б" ППД III КТ се счита и работата, извършена от работници без определено време, заплащани според изработеното, когато през календарните месеци са получили трудово възнаграждение по-малко от полагащото се за 6 дни, изчислено на база минималната тарифна ставка, установена за страната. Ако се получи трудово възнаграждение по-голямо от посоченото, тези работници се осигуряват за всички осигурителни случаи.
В чл. 3, б. "в" ППД III КТ е предвидена още една - трета - форма на краткотрайна услуга. Тя е налице тогава, когато работникът според предварителна уговорка работи постоянно или периодично, но дневното му работно време е по-малко от половината на установеното и изработените за месеца часове са не повече от 48. Тези работници се осигуряват за всички случаи, ако са работили през месеца повече от 48 часа и ако за същото време са получили трудово възнаграждение по-голямо от полагащото се за 6 работни дни, изчислено на база минималната тарифна ставка, установена за страната.
Във всички случаи на краткотрайни услуги времето, през което те са извършвани, не се зачита за трудов стаж. Това е предвидено в чл. 99, б. "л" ППЗП. (*4)
В практиката е спорен въпросът какъв е характерът на договора за краткотрайна услуга по смисъла на чл. 3, б. "а" ППД III КТ. Застъпват се две становища. Според едното този договор е трудов, а според второто - той е граждански. Върховният съд, ОСГК, намира за правилно първото становище.
Наистина в правната ни система липсва нормативен акт, е който договорът за краткотрайна услуга изрично да е определен било за трудов, било за граждански. Липсва също така и легално определение на понятието трудов договор. Освен това понятието краткотрайна услуга е създадено за нуждите на общественото осигуряване. Ето защо разпоредбата на чл. 145, ал. 3 КТ, както и разпоредбите на чл. 2, 3 и 5 ППД III КТ нямат пряко отношение към поставения въпрос. От тези разпоредби може да се направи безспорно същественият извод, че договорът за краткотрайна услуга е правно допустим, но те не определят изрично неговия характер.
Съдържанието на понятието трудов договор се извлича от тълкуването и съпоставянето на редица нормативни разпоредби, основните от които се съдържат в дял II КТ. Така съгласно чл. 15 КТ с трудовия договор се определят мястото и характерът на работата, а могат да се определят и други условия във връзка с предоставянето на работната сила. В чл. 16 КТ е предвидено трудовият договор да се сключва писмено. В чл. 22 КТ е посочено, че предприятието, учреждението или организацията е длъжно да обезпечи на работника или служителя условия за изпълнение на възложената му работа. От своя страна работникът или служителят е длъжен да изпълнява задълженията си по трудовия договор, като се съобразява с установената трудова дисциплина. Чл. 23 КТ допълва, че работникът или служителят не може да прехвърля задължението си по трудовия договор на друго лице. Във връзка с трудовия договор за работника или служителя възникват и редица права: правото на трудово възнаграждение, правото на почивка, на отпуска, на обезщетения и др. Договорът за краткотрайна услуга по чл. 3, б. "а" ППД III КТ отговаря на основните изисквания за трудов договор. (*5)
За валидността на трудовия договор е без значение неговата продължителност. По трудовото ни право е допустимо сключването както на срочни, така и на безсрочни трудови договори. Единственото ограничение в това отношение е предвидено в чл. 27, б. "б" КТ - когато трудовият договор се сключва за определено време, последното не може да бъде повече от 3 години. Минимален срок обаче няма определен.
Ако между съответната организация и физическото лице се уговори престиране не на работна сила, а за определен трудов резултат, сключеният договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е по ЗЗД - договор за изработка.
Договорът за краткотрайна услуга по чл. 3, б. "а" ППД III КТ, както вече бе посочено, има за предмет престиране на работна сила и освен това работникът е длъжен да спазва установената в организацията трудова дисциплина, а това са най-съществените белези, които характеризират трудовия договор и го отграничават от гражданския. Ето защо винаги, когато е уговорено престиране на трудов резултат, договорът не може да бъде нито трудов, нито за краткотрайна услуга по чл. 3, б. "а" ППД III КТ.
2. Извършването на краткотрайна услуга по чл. 3, б. "а" ППД III КТ от работник или служител, намиращ се в трудово правоотношение с друго предприятие, не представлява съвместителство по чл. 74 КТ. (*6)
Краткотрайната услуга по чл. 3, б. "а" ППД III КТ представлява особен вид трудов договор, който не се регламентира от Наредбата за трудовото възнаграждение при престой, заместване, съвместителство и др. (*7) Това особено личи при съпоставянето на чл. 25 от наредбата и чл. 3, б. "а" от правилника. В чл. 25 от наредбата се изисква вакантна длъжност по щата на второто предприятие и освен това назначаването в същото предприятие може да стане на длъжност до 1/2 щатна единица, което означава, че не се допуска работа, която да продължава повече от половината от установеното работно време. Съществено различни са условията по чл. 3, б. "а" ППД III КТ. По този текст се изисква продължителността на дневното работно време да не е по-малко от половината от установеното, а свободна длъжност по щата не се изисква.
Ето защо поради специфичния му характер договорът за краткотрайна услуга по чл. 3, б. "а" ППД III КТ не следва да се подчинява на ограниченията по чл. 74 КТ.
3. Работата в две или повече предприятия се допуска по изключение, и то при определени от Министерския съвет условия (чл. 74, 176 и 180 КТ). Наред с ограниченията, предвидени в другите нормативни актове, следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 50 и 51 КТ (*Cool, с които е въведено допълнително ограничаване на продължителността на работния ден с оглед да се осигури междудневна и междуседмична почивка. В тези текстове е предвидено, че междудневната почивка не може да бъде по-малка от 12 часа, а междуседмичната - по-малка от 24 часа. Това важи и при работата в две или повече предприятия. Като се сумира дневното работно време във всички предприятия, същото не може да бъде повече от 12 часа.
Ако се извършва една краткотрайна услуга по чл. 3, б. "а" ППД III КТ, за нея е необходимо не по-малко от половината от установеното работно време. Но в такъв случай за работа в останалите предприятия остава само разликата до 12 часа дневно. Тези ограничения правят практически невъзможно да се работи в едно предприятие на основна работа, във второ предприятие - по съвместителство, а в трето или четвърто - за извършване на краткотрайни услуги. Безусловна забрана за работа в повече от две предприятия обаче няма създадена.
Ето защо следва да се приеме, че когато работник или служител с основна месторабота в едно предприятие има сключен трудов договор по съвместителство с друго предприятие, може да сключи трети или четвърти трудов договор за извършване на краткотрайни услуги по чл. 3, б. "а" ППД III КТ, ако сумираното работно време във всичките предприятия не нарушава междудневната и междуседмичната почивка предвидени в чл. 50 и 51 КТ.
4. Съгласно чл. 20 КТ недействителна е всяка уговорка на трудовия договор, която противоречи на законите, на другите законни разпоредби или на колективния трудов договор. Освен тази специална разпоредба спрямо трудовите договори намират приложение и разпоредбите на ЗЗД относно недействителността на договорите (чл. 26 и сл.), както и разпоредбите на гл. III ЗСГ, доколкото в Кодекса на труда няма предвидени особени правила.
Съгласно чл. 21 КТ, когато един договор бъде признат за нищожен или бъде унищожен и ако работникът или служителят при сключването му не е действал недобросъвестно, отношенията между страните до момента на признаването на договора за нищожен или до унищожаването му се уреждат по същия начин, както ако трудовият договор би бил действителен. В тези случаи полученото трудово възнаграждение се счита за законен доход и то не може да бъде отнето на основание чл. 36, във връзка с чл. 31 ЗСГ.
Член 31 ЗСГ и чл. 21 КТ са в отношение на общ към специален закон. Специалният е чл. 21 КТ и той изключва приложението на чл. 31 ЗСГ. По същество чл. 21 КТ е една защитна норма, но тя се отнася само за добросъвестните работници и служители. За онези от тях, които при сключването на договора са били недобросъвестни, полученото трудово възнаграждение се явява незаконен доход и то може да бъде от него по реда на гл. III ЗСГ. Незаконен доход ще представлява и трудовото възнаграждение, получено след като договорът е бил обявен за нищожен или е, бил унищожен независимо от това дали при сключването му работникът или служителят е бил, или не е бил добросъвестен. (*9)
5. Договорът за краткотрайна услуга по чл. 3, б. "а" ППД III КТ, както бе вече посочено, представлява трудов договор. По такъв договор може да се изпълнява и юрисконсултска длъжност, стига да са налице всички условия за неговата валидност.
Когато обаче съответната организация възлага на лице с юридическо образование отделни поръчки - написване само на искова молба или завеждане и защита по отделно дело - в тези случаи ще са налице граждански, а не трудови договори. Това е така, защото юристът, изпълнявайки задълженията си по тези договори, не престира работна сила, а трудов резултат и не е длъжен да се съобразява с установената в организацията трудова дисциплина. Същевременно тези правни услуги не представляват краткотрайни услуги по чл. 3, б. "а" ППД III КТ.
Гражданските договори за правни услуги могат да се сключват само от лица, които са адвокати. Ако такива договори бъдат сключени от други граждани, те ще противоречат на чл. 1, ал. 2 от Указ № 1842 за адвокатурата и поради това ще бъдат нищожни. Юрисконсултите също не се считат за адвокати и не могат да сключват с когото и да било граждански договори, имащи за предмет адвокатска дейност.
---------------------
(*1) Решението е прието при действието на отменения Кодекс на труда от 1951 г., но не е загубило сила. Някои от проблемите в него са нормативно уредени в сега действащия Кодекс на труда (вж. чл. 114)
(*2) Вж. чл. 117 КТ от 1986 г. и § 3 от Преходните разпоредби към него
(*3) Вж. новата редакция на чл. 3 от Правилника за прилагане на дял III КТ (ДВ. бр. 6 от 1987 г.)
(*4) Вж. чл. 114. ал. 2 КТ от 1986 г. А чл. 99 ППЗП е отменен (ДВ. бр. 40 от 1991 г.)
(*5) Същият извод следва и от разпоредбите на чл. 114 и 115 КТ от 1986 г.
(*6) Вж. чл. 110 и 111 КТ от 1986 г.
(*7) Посочената в решението наредба е отменена. Вж. сега действащата
(*Cool Вж. чл. 113 КТ от 1986 г.
(*9) Вж. чл. 74, ал. 1 и 4 и чл. 75 КТ от 1986 г.
Хората са само два вида- простИ хора и простО хора, вторите често грешат, но първите само това правят!
|
| |
| |
