| Boyanova | Date: Sunday, 26.06.2011, 20:42 | Message # 1 |
 .::.
Group: Админ
Messages: 365
Status: Offline
| Организация на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията
За постигане на ефективност в дейността по осигуряване на БЗР фирмите трябва да изградят собствена фирмена политика по безопасност и здраве, в която системата за управление на БЗР да заема водещо място. Успешната преориентация на организацията за безопасност и здраве в предприятията изисква не само добро познаване на съвременното законодателство, но и осъзнаване значението на тази дейност за цялостното регулиране на труда. Това означава, че както работодателите, така и работниците и служителите трябва да осмислят ползата от добре функционираща система за безопасност и здраве при работа и взаимно обвързаните с това права и отговорности.
През 2003 г. МТСП и МЗ представиха за ползване предложените от МОТ методически указания за системи за управление на БЗР (ILO-OSH 2001). Отчитайки потребностите от прилагане на съвременни системи за управление на БЗР в българските предприятия през 2005 г. се предостави за ползване спецификацията OHSAS 18001 и 18002 (на базата на Британски стандарт "система за управление на здравето и безопасността при работа").
Както системата ILO-OSH 2001, така и спецификациите 18001 и 2 представляват общите принципи и положения на системата за управление на БЗР с малки различия особено в: обучението на работниците и участието им в процесите на БЗР и в коригиращите и превантивни мерки в дейността по безопасност и здраве. И двете публикации не са стандарти и нямат задължителен характер, а са по-скоро практически указания, които могат да послужат като модел за изграждане на фирмена система за управление на безопасността и здравето при работа (СУБЗР), с цел изпълнение на задълженията по осигуряване на здраве и безопасност с извличане на максимална полза от тях. В основата им е заложен принципът за непрекъснато усъвършенстване, т.е. убеждението, че доброто управление на труда, основано на самонаблюдение, самооценка и подходящи мерки за подобряване, спомага във висока степен за намаляване на риска на работното място. Този принцип е основен и се прилага чрез инструментите за непрекъснато усъвършенстване - вътрешни одити, наблюдение над процесите и продуктите, коригиращи и превантивни действия, прегледи от ръководството. С този инструментариум организацията следва сама да анализира състоянието си, да идентифицира възможностите за подобрение, да ги извършва и да отчита тяхната ефективност. Подобно управление може да бъде по-ефективно от простото спазване на отделните законови изисквания с постигане на добро ниво на:
повишаване качеството на труда и конкурентноспособността на фирмите
подобряване на фирмения имидж в резултат на намаляване на професионалния риск;
превенция - чрез намаляване на риска от професионални злополуки и заболявания и на свързаните с тях разходи и загуби;
функционален социален диалог.
Системата за управление на безопасността и здравето при работа в каквато и да е организация съдържа пет главни сектора: Политика, Организация, Планиране и внедряване, Оценка и Действия за подобряване.
1. Фирмена политика по осигуряване БЗР
Фирмената политика за безопасност и здраве при работа налага създаване на система за постоянно откриване и анализиране на причините за допусканите недостатъци в работата и разработване и прилагане на ефективни подходи за постигане на конкретно определените цели.
Съвременната фирмена политиката на фирмата се основава на принципите на националната политика по здраве и безопасност и със задължителното участие на работещите. Тя е базата на системата за управлението на БЗР и определя насоките, които организацията трябва да следва.
С фирмената политика е поет и деклариран ангажимент от ръководството на фирмата за реализиране на глобални и конкретни цели в областта на БЗР Тя трябва да е конкретно формулирана и на тази основа да бъде създаден механизъм за нейното реализиране.
Фирмената политика по БЗР следва да включва:
• Разработени вътрешни нормативни актове по безопасност и здраве
• Подходяща организация
• Участие на работещите в системата за управление на БЗР
• Стратегия на обучение и квалификация
• Организация и отчет на мерките по БЗР
• Подобряване на ефективността на СУБЗР
• Превантивни и контролни мерки във фирмата
Разработените проекти на политика, цели и приоритети на предприятието трябва да се обсъдят в КУТ и да се доведат до знанието на всички работници. Гаранция за реализирането на политиката и определените цели е подкрепата, която те ще получат от работниците.
2. Създаване на организация за дейността по БЗР
Създаването на гъвкава и активно прилагана организация за управление на труда във фирмата не следва да се приема като задължение. Това е необходимост, която трябва да бъде осъзната и използвана от работодателите и работещите.
Разработването на документ, определящ вътрешния трудов ред в предприятието, следва да се осмисли и възприеме като "фирмен кодекс на труда", който да определя взаимоотношенията, изискванията при подбора на кадри, функциите, правата и задълженията, защитите, формите за диалог, управлението на работното време и др. в зависимост от характера на дейността и конкретните условия.
Организацията във фирмата съдържа елементите за отговорност и отчетност, компетентност и обучение, документация и комуникация. Тя осигурява конкретното участие на ръководството и неговите отговорности за изпълнение на политиката по здраве и безопасност, или с други думи осъществява разпореждането на управленческите отговорности.
Фирмения кодекс на труда акцентира върху:
• прилагане на принципите за управление на дейността, заложени в нормативните актове, националните указания и доказалите своята ефективност форми на "добра практика";
• създаване на ефективна организация за идентифициране, отстраняване и контрол на свързаните с работата опасности и професионални рискове, както и за укрепване на здравето при работа;
• осигуряване на навременно и ефективно обучение и инструктаж на работещите.
3. Планиране и осъществяване на дейността
Планирането на дейността по БЗР е основен елемент при управлението на фирмите. Целта е разработване и приемане на ресурсно обезпечени програми за реализиране на определените цели и задачи, които да осигуряват:
• интегриране на всички елементи и видове работи и действия, осигуряващи безопасност и здраве, в общото управление на организацията за последователно реализиране на отделните планови задачи и навременно и цялостно осигуряване с необходимите ресурси;
• минималните изисквания за БЗР в съответствие с изискванията на нормативната уредба и целите на фирмената политика;
• непрекъснато устойчиво подобряване на дейността по осигуряване на БЗР.
Планирането и внедряването съдържат елементите първоначален преглед, планиране на системата за управление по БЗР и нейното внедряване, поставянето на конкретни цели и предприемане на дейности за превенция на произтичащите от конкретните опасности рискове.
Фирмените програми трябва да обхващат направленията на анализа на рисковете. Тяхната структура трябва да бъде съобразена с общите изисквания за осигуряване на ЗБУТ на Закона и да отчитат характера на дейностите на конкретното предприятие.
Основните направления на тези програми са:
• Интегриране на дейностите за осигуряване на здравето и безопасността на хората при работа в цялостната бизнес политика на фирмата и насочването й към развитие на индустриалните отношения.
• Разработване и внедряване на СУБЗР, която да обхване:
о разработване на вътрешни правила за безопасност и здраве при работа:
о задълженията на длъжностните лица, работниците и служителите за осигуряване на ЗБУТ и обвързването им със степените на дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 от Кодекса на труда:
о функциите и задачите на отделните звена в управлението на предприятието:
о създаване на разгърната система за обучение и информация.
• Привеждане на работните места и работното оборудване в съответствие с изискванията на законодателството. При разработване на тази част от програмата акцентът трябва да бъде поставен на борбата с риска при източника на възникването му.
• Работодателят да осигури обслужването на работниците и служителите от служби по трудова медицина.
Планирането и подготовката за разработване на програмата е свързана с организиране и провеждане на анализ и оценки за съответствието между реалното състояние на дейностите в предприятието и нормативните изисквания за БЗР. При извършването на анализа следва да бъдат използвани данните от измерванията на отделните елементи на условията на труд, оценките, становищата и предписанията на контролните органи и анализите на причините за трудовия травматизъм.
Разработването на оценка на професионалните рискове е основата за осъществяване на плановата работа в областта на БЗР във фирмите. По същество това е оценяване на съответствието на условията на труд с изискванията на законодателството. Оценката на риска е процес на вземане на решения, свързани с наличието на конкретни опасности за здравето и живота на работещите, на основата на проучване, анализи и определяне нивото и степента на приемливост на произтичащия риск. Оценката следва да обхване реалното състояние на:
• организацията на труда;
• организацията на дейността по осигуряване на БЗР;
• използваните технологии, суровините и материалите;
• работното оборудване;
• различните елементи на условията на труд;
• работните места и пътищата за движение;
• квалификацията на участниците в труда;
• осъществения вътрешен контрол;
• изпълнението на определените норми и задължения;
• осигуряването и използването на личните предпазни средства;
• ефективната работа на средствата за колективна защита;
• правилното оформяне и съхранение на документацията и т.н.
Трябва да бъдат планирани мероприятия за превенция, форми за поддържане на готовност и ресурси за осъществяване на конкретните дейности при аварийни случаи, които трябва да са съобразени с вида, характера и големината на предприятието и да осигуряват:
• провеждане на необходимата профилактика и осъществяване на контрол върху проявлението на различните рискове, осигуряване на необходимите технически средства и средства за индивидуална защита;
• обучение на всички членове на предприятието и провеждане на редовни тренировки на предвидените дейности за предотвратяване и ликвидиране на аварийните ситуации.
• необходимата координация, информация и вътрешна комуникация за осигуряване защитата на всички хора при възникване на аварийни ситуации;
• комуникация със съответните компетентни органи;
Ключът към успеха в предприятието е умението да контролира своите процеси така, че да създава надеждни и с постоянно качество продукти и услуги. Това изисква планиране на комуникационна стратегия, чието предназначение е да информира и убеждава, да печели доверие и създава стабилност, да се разглеждат различни гледни точки за осигуряване на ЗБУТ, да има унифициран модел за послания и да способства за формиране на положително обществено отношение. Необходимо е предварително да се формулират отговори на въпросите: какво искаме да постигнем като приоритетни цели, кои са целевите групи, какви послания трябва да огласим, какви информационни механизми ще използваме, как да разберем има ли резултати и какви са те. На тази база се разработва работна програма, в която прецизно се определят комуникационните техники за максимално въздействие. Една от важните задачи е формулирането на основните послания, които да създадат у хората доверие в заявената от фирмата фирмена политика. Тази стратегия подлежи на непрекъсната актуализация, съобразена с променените условия и постигнатите междинни резултати. Стратегията е насочена към обществото, и в частност към идентифицирания потребител на услугите на компанията, спомага за изграждането на авторитет и репутация на честност.
Един от елементите на планирането е и управлението на промените. Необходимо е периодично да бъде оценявано влиянието върху БЗР на извършваните вътрешни промени, включващи увеличение или намаляване на персонала, въвеждане на нови производствени процеси, организационни структури, материали и др. Следва да се оценява и влиянието на промените, настъпили независимо от предприятието, но които имат или могат да имат влияние върху него. Това обикновено са промени в националното законодателство и външната икономическа среда. Преди да бъде осъществено дадено решение за промяна, трябва да се осигури информация, а при необходимост и обучение на засегнатите персонални групи работници и служители.
Централен обект на вътрешнофирмено планиране е цялостната дейност по оценката на професионалните рискове, включително и извършването на свързаните с нея измервания.
Националното законодателство определя рамково задължение на работодателите сами да регламентират подходите, обхвата и времето за осъществяване на този обем работа. Създаването на този вътрешен ред трябва да бъде съобразено с:
• приетите от работодателя етапи за извършване оценката на риска. Това задължение произтича от ЗЗБУТ и Наредбата за реда, начина и периодичността за извършване оценка на риска. То конкретно е регламентирано в чл. 217 от Наредба № 7 за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както следва:
о необходимите измервания се извършват съгласно изискванията на съответните нормативни актове и с периодичността, определена от работодателя за оценката на риска.
о установяването на съответствието на работната среда, трудовия процес, използваната технология и работното оборудване с нормите и изискванията за ЗБУТ се осъществява посредством подходите, методите и формите за оценката на риска;
• класификацията на различните професионални рискове и прилаганите мерки за тяхното ограничаване;
• спецификата и условията, при които се осъществява съответната трудова дейност;
• общовалидните нормативни изисквания;
Фирмената програма за БЗР е насочена към предотвратяване на трудовите злополуки и професионалните заболявания и има следните основни части:
• Разпределение на отговорностите по безопасност и здраве.
• Идентификация на опасностите,
• Оценка и управление на рисковете.
• Обучение и консултации на персонала по БЗР
• Контрол и оценка на ефективността на програмата за БЗР
Програмата трябва да предвижда етапното решаване на проблемите с отделни срокове, отговорници и периодично отчитане на нейното изпълнение.
Проектите на програмите трябва да бъдат обсъдени в КУТ и ГУТ и писмено одобрени от работодателите.
4. Наблюдение, измерване, контрол, оценка на резултатите
Наблюдението, измерванията и оценката на резултатите трябва да бъдат използвани като средство за определяне степента на осъществяване на политиката по БЗР, както и за навременното и качествено изпълнение на конкретно възложените функции, задачи и задължения както и за контрол върху проявлението на професионалните рискове. Необходимо е да бъдат разработени, приложени и периодично преразглеждани процедури за постоянно наблюдение, измерване и документиране на резултатите, свързани с прилагането на СУБЗР Изборът на критерии за оценка на резултатите трябва да е съобразен с характера на дейността на предприятието, както и с нейните цели по отношение на БЗР.
Необходимо е да се осигури активен мониторинг, който да обхване всички елементи на съвременната система за БЗР, т.е. дейност, при която се проверява дали превантивните и защитни мерки по отношение на опасностите и риска при работа, както и разпоредбите за прилагане на СУБЗР се реализират и дали тяхното осъществяване съответства на определените критерии. Този мониторинг трябва да включва всички елементи на системата, както и:
• наблюдение на здравето на работещите чрез подходящи форми за наблюдение и проследяване с цел откриване в ранен стадий на признаци и симптоми на увреждания основно от трудовата дейност, за да бъдат определени и приложени ефективни мерки за защита ( по същество това е една от основните функции на СТМ);
• системно инспектиране от специалистите по БЗР в предприятията на системите за работа, работните помещения, работното оборудване, работните места, трудовия процес, поведението на работниците и т.н.;
• изпълнението на конкретните планове, на установените критерии за ефективност и на поставените цели.
Контролът върху цялостната дейност трябва да е системен, а не инцидентен. Той трябва да се осъществява на основата на изградената фирмена организация за управление на дейността, в периодика и насоченост, свързани с проявленията и оценената степен на съществуващите професионални рискове.
В това се създава необходимост да се изготвят разпоредби и за провеждане на периодичен одит, за да се определи дали СУБЗР и нейните елементи функционират адекватно и ефективно, дали осигуряват предвижданата защита на работещите и недопускане на инциденти. Одит е системна, независима и документирана процедура за събиране на данни и обективната им оценка с цел да се установи до каква степен са изпълнени определените критерии и поставените задачи. Терминът не означава непременно външен одит, т.е. осъществен от външно за организацията лице или лица.
5. Превантивни и коригиращи дейности за постоянно подобряване
Чрез вътрешните разпоредби трябва да се създадат условия за постоянно подобряване на отделните елементи и на цялостната система за управление на безопасността и здравето при работа. Целесъобразно е да бъдат разработени и прилагани форми за превантивни и коригиращи действия като следствие от контрола, наблюдението, измерванията и оценката на резултатите от прилагането на системата за управление. В случай, че при оценката на СУБЗР или по друг начин се установи, че превантивните и защитните мерки по отношение на опасностите и рисковете са неадекватни или има вероятност да се превърнат в такива, те трябва да бъдат своевременно преразгледани в съответствие с установената йерархия на превантивните и контролните мерки и допълнени и документирани по установения ред. При разработването на разпоредбите за непрестанно подобряване на СУБЗР като цяло и на отделните й елементи трябва да се вземат предвид:
• резултатите от мониторинга и измерването на ефективността на СУБЗР;
• резултатите от идентифицирането и оценката на опасностите и рисковете;
• целите на предприятието за осигуряване на БЗР;
• разследването на свързаните с работата увреждания, случаите на влошено здравно състояние, заболявания и инциденти и препоръките от одита;
• промените в националното законодателство, програмите и колективните споразумения, в които е ангажирано предприятието;
• резултатите от проведената оценка за функционирането на СУБЗР;
• резултатите от програмата за защитата и промоцията на здравето;
• препоръките за подобрения, дадени от комитетите и/или групите по условия на труд и всички работещи в предприятието;
• информацията за "добра практика".
"Добрата практика" и резултатите от прилагането й може да бъде възприета и оценена единствено при реализирането на трудовата дейност.Тези резултати впоследствие следва да бъдат сравнявани с резултатите на водещите предприятия, които имат подобни стратегии по безопасност и здраве при работа. На такава основа да се търсят и прилагат нови форми за подобряване на работата и поддържане на конкурентноспособността.
Като форма за превенция и мотивация може да бъде осъществявана връзка между степента на изпълнение на определените задължения за осигуряване на нормите и изискванията за безопасност и здраве при работа и размера на трудовото възнаграждение на участниците в трудовия процес.
Управлението на дейностите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд имат важно значение за бизнеса. Те са средство за оцеляване и развитие. Това изисква мениджмънтът по безопасност и здраве при работа да бъде интегриран в основните цели на бизнес политиката.
Материалът е взет от сайта на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - gli.government.bg
Хората са само два вида- простИ хора и простО хора, вторите често грешат, но първите само това правят!
|
| |
| |
