| Boyanova | Date: Monday, 06.06.2011, 11:10 | Message # 1 |
 .::.
Group: Админ
Messages: 365
Status: Offline
| ДОГОВОРЪТ
Договорът представлява съвкупност от условия , по които страните са постигнали съгласие. Съгласието се постига чрез размяна на насрещни волеизявления. Волеизявленията могат да се обективират по няколко начина: устно, писмено, писмено с нотариална заверка на подписите, чрез нотариален акт, с фактически действия, от които недвусмислено може да се извлече воля за сключване на съответния договор (конклудентни действия).
Начинът , по който постигнатото съгласие се обективира в действителността, се нарича форма на договора. Следователно формата може да бъде устна, писмена, писмена с нотариална заверка на подписите, нотариална, с конклудентни действия.
ФОРМАЛНИ ДОГОВОРИ
Формални са договорите, за сключването на които законът изисква спазването на определена форма. Ако тази форма не е спазена, договорът е недействителен (нищожен) и не поражда желаното от страните правно действие. Формата на договора се среща още и като форма за действителност.
Така например:
-недвижими имоти се прехвърлят с нотариален акт
- търговски предприятия, кораби, регистрирани автомобили, мотоциклети над 350 кубика и ремаркета с товаровместимост над 10 тона, се прехвърлят с нотариално заверени подписи на страните.
-мпс извън изброените по-горе, се прехвърлят с писмен договор
-писмена форма се изисква при договорите за: продажба на изплащане или с предварително плащане на цената; продажба с уговорка за изкупуване; застраховка; разплащателна сметка; банков кредит, банкова гаранция, влог в публичен склад, лицензия. Договорът за прехвърляне на собственост или учредяване на вещни права върху въздухоплавателно средство, съгласно Закона за гражданското въздухоплаване, също трябва да е писмен и поражда действие за трети лица от вписването си в специален регистър.
НЕФОРМАЛНИ ДОГОВОР
Когато законът не изисква спазването на определена форма за действителност, страните свободно избират в каква форма да сключат договора. Договорът е валиден и обвързва страните дори когато е сключен с устно разменени предложения или чрез конклудентни действия.
ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СТРАНИТЕ ФОРМА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Търговското право допуска задължителната форма за действителност да бъде определена от страните по договора, а не само от закона. Страните могат да установят задължителна форма за волеизявленията си по сключването, изпълнението, изменението и прекратяването. Неспазването на установената от страните форма също ще доведе до недействителност (нищожност) на волеизявлението.
Например страните са сключили рамков договор за доставка в писмена форма. Заявката на купувача към продавача за доставката също трябва да бъде направена в писмена форма. Ако при такава уговорка, заявката бъде направена устно (например по телефона) , тя няма да породи правни последици, т.е. задължение за доставчика. Така, макар че договорът за доставка е неформален, ако страните се договорят да спазват някаква форма, тя е задължителна. В противен случай волеизявлението е недействително.
В Търговския закон е предвидено смекчаване на изискването за спазване на уговорената между страните форма. Страна не може да се позове на недействителност на волеизявлението на съконтрагента си, ако от поведението й може да се направи извод, че не е оспорвала действителността на това волеизявление. Т.е. ако в горния случай доставчика изпълни доставката, макар и тя да е направена устно, той не може да иска връщане на стоката, позовавайки се на недействителността на заявката. Изпълнението на устната доставка е доказателство, че той не е оспорил действителността й.
ПИСМЕНА ФОРМА ЗА ДОКАЗВАНЕ
В някои случаи трябва да се използва писмена форма, макар тя да не е задължителна. Неспазването й няма да доведе до недействителност на договора, но ще направи невъзможно доказването му в съда. А при неизпълнение на една от страните и невъзможност за уреждане за доброволно уреждане, спорът се отнася за решаване от съда. Всяка от страните е длъжна да докаже обстоятелствата (фактите), на които основава своите искания или възражения. Доказателствата по едно дело най-общо могат да бъдат писмени доказателства, свидетелски показания и обяснения на страните, експертиза на вещо лице, оглед на вещи и освидетелстване на лица.
ПРЕДИМСТВА НА ПИСМЕНАТА ФОРМА
- Позволява ясно разграничаване на договорените условия от преддоговорните изявления на страните.
- Предполага по-голямо обмисляне на уговорките и предпазва страните от прибързани и необмислени волеизявления.
- Дава възможност за по-голямо прецизиране и яснота при оформяне на договорните условия
НЕДОСТАТЪЦИ
- възможно е да се бюкратизира бизнеса;
- може да доведе до допълнителни разходи, като нотариални такси, адвокатски възнаграждения , консумативи и други подобни.
СКЛЮЧВАНЕ
За да се сключи договор в писмена форма , страните си разменят два или повече писмени документа. Има опция да се изготви и подпише от страните един единствен писмен документ. След като страните подготвят документа, така че да отразява всички техни договорености, го подписват в 2 или повече еднообразни екземпляра (колкото преценят за уместно). Когато страните разменят 2 и повече документа, процедурата е следната:
Например предложението (офертата) се изпраща по пощата с писмо, може по мейл, факс и др. Другата страна отговаря, че е съгласна да приеме офертата. В този случай също е на лице писмен договор, макар и оформен чрез размяна на два отделни писмени документа – писмена оферта и писмено приемане. За тази цел всеки от документите трябва да е подписан от съставилата го страна. Офертата и писменото приемане могат да се разменят по факс, ел. поща, телеграф и пр. В тези случаи проблемът е да се установи по достоверен начин, че документът изхожда от съответната страна по договора. В ТЗ е направен опит уредбата да се приведе към достиженията на съвременната техника на комуникация. За това „писмената форма се счита за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, по който дава възможност да бъде възпроизведено”. Вероятно се има предвид запис на магнитен или оптичен носител. Проблемът в случая е да се докаже автентичността на волеизявлението. В случая с ел. поща, тя позволява изпращачът да получи потвърждение, че съобщението му е получено, но не е изключена възможността тази информация да бъде манипулирана. Тези проблеми могат да се решат с използването на УЕП- универсален електронен подпис, по смисъла на Закона за ел. документ и ел. подпис.
Хората са само два вида- простИ хора и простО хора, вторите често грешат, но първите само това правят!
|
| |
| |
