Muchakova | Date: Tuesday, 28.05.2013, 17:16 | Message # 1 |
dandelion wine
Group: Админ
Messages: 383
Status: Offline
| Днес получихме интересно запитване за назначаване на чужденец в българско дружество по трудов или граждански договор или по договор за управление. По долу следва нашия анализ.
Ако чужденец трябва да бъде назначен в Българска фирма в общия случай процедурата е да се извади номер към НАП с осигурителни цели, след това да се назначи на работа по трудов договор или договор за управление и контрол (ДУК) и след това към имиграционните служби да се стартира процедура по издаване на ЛНЧ.
Нашият казус беше малко по-заплетен, защото чужденецът изобщо няма да живее тук, а в чужбина (в частност Италия, която е член на ЕС). Следвайки логиката на горния пример, не е проблем лицето отново да се назначи на трудов договор или по ДУК, като на базата на номера от НАП му се удържат и изплащат осигуровките в България, а той си получава парите в чужбина. В този случай може да не се извади ЛНЧ. До тук добре, но за работодателите този вариант е много неизгоден, защото при договорки за висока заплата и чиста сума за получаване осигуровките и данъците се превръщат в значително разходно перо.
Ние можем да Ви предложим много по-елегантно решение, като преди това следва да имаме отговор на следните въпроси
1. След като правоотношението е тук, а той работи в чужбина, къде е мястото на стопанска дейност? 2. Къде е по-добре да се регистрира като "упражняващ свободна професия" в България или в друга държава? 3. Трябва ли да се удържа и защо трябва да му се удържа данъка, а не осигуровките? 4. Дали е добре да регистрира фирма и договорът да се сключи с фирмата? 5. Къде е по-добре да се регистрира фирмата- в България или в друга държава?
На тези въпроси е малко по-сложно да се отговори, защото лицето е чуждестранно физическо лице. Тук са на лице частни правоотношения с международен елемент.
На първият въпрос ни дава отговор Регламент Рим 1 относно приложимото право към договорни задължения (граждански и търговски ) и според който можете да изберете за приложимо правото на Р България. При липса на избор, отношенията се уреждат съгласно чл. 4 от Регламента. (Това е в случай, че лицето е с местоживеене в Държава - членка )
На втория въпрос може да се отговори по следния начин. Зависи какво повелява отечественото право на държавата по местоживеене на лицето. Може да дапуска такава регистрация и тя от гл. т на данъчни и осигурителни отношения да предоставя по- изгодни или по-неизгодни условия за страните по договора. Преди да направите каквато и да е регистрация, е добре да знаете условията и кои са по-изгодни за вас.
На третия въпрос отговорът се съдържа в нашите закони- ЗКПО, ДОПК и КСО, както и в спогодбите за ибягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и съответната държава. При всички положения на лицето би следвало да му се начисли данък при източника (към момента 10%) за доходи с произход Р България, и да подава всяка година годишна данъчна декларация за доходите, които е получило с източник Р България. СИДДО не се прилагат служебно от органите по приходите, а само след предварително подадено заявление за всеки конкретен случай. За това ще трябва да подадете заявление предварително, ако искате да избегнете двойното данъчно облагане.
На четвъртия и на последния въпрос отговорът не може да бъде еднозначен. При всички положения е добре да проучите въпросите в съответните правни системи и да направите каквато и да е регистрация там, където ви се предлагат най- изгодни условия. Те могат да бъдат различни и се преценяват индивидуално за всеки конкретен случай. Ако имате подобен казус, винаги можете да се обърнете към нас за съдействие.
Надявам се горепосочената информация да Ви е от ползва!
Поздрави, Марина Мучакова.
Материалът е публикуван от Веста Консулт- Изберете Качеството!
|
|
| |