| Boyanova | Date: Tuesday, 07.06.2011, 09:32 | Message # 1 |
 .::.
Group: Админ
Messages: 365
Status: Offline
| Тъкмо, когато всички си мислехме, че светът започва да се съвзема и икономическият двигател отново синхронизира оборотите си, потокът от новини побърза да охлади ентусиазма ни.
Миналата седмица стана ясно, че новосъздадените работни места в САЩ през май са били много по-малко от очакваното, а пазарът на имоти отново тръгва стремглаво надолу. Изглежда, че след оживлението от последните месеци, отново се наблюдава недоверие сред инвеститорите и нови разпродажби по основните индекси на Wall street. Дали не ставаме свидетели на толкова страшното явление „двойно дъно” или W-образна рецесия, за което икономистите предупреждаваха още преди месеци?
За съжаление лошите новини изобилстват в цял свят. Миналият месец стана ясно, че Япония и Австралия отново са влезли в рецесионен режим, а южната ни съседка Гърция се раздира от протести и отчаяно търси финансова помощ отвън, за да стабилизира потъващата си икономика. Изразът „да се преструктурира или не” гръцкия дълг стана основна тема на разговори в еврозоната и съумя да изостри тона на преговори сред политиците на Стария континент.
Португалия остана без правителство, а управляващата партия в Испания се изправи пред катастрофална загуба на местните избори, заради строгите икономически ограничения, които въведе. Същото се случи и с партията на г-жа Меркел в Германия, въпреки че страната може да се похвали с най-силната икономика в Европа.
Великобритания също се бори с икономическите си проблеми, а от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие намалиха прогнозата си за ръст на БВП през тази година. САЩ също не останаха извън светлините на прожекторите, след като рейтинговата агенция Standard & Poor’s предупреди, че има вероятност да намали кредитния рейтинг на най-голямата икономика в света, заради огромния й дълг достигащ почти 100% от БВП.
Това в общи линии описва ситуацията, в която се намираме в момента и ни поставя въпроса дали икономистите не допуснаха някоя фундаментална грешка и вместо нещата да се подобряват, отново се чувстваме като след новината за фалита на Bear Stearns и Lehman Brothers.
По-рано днес президентът на Харвард Лорънс Съмърс е споделил опасенията си за курса на икономическо възстановяване изтъквайки две много възможни опасности.
Първата е правителствата в САЩ и Европа да предозират обществената си помощ към бизнеса и икономиката, като така повторят проблема от 70-те, когато се стига до необуздана инфлация и в последствие челен сблъсък с най-тежката икономическа диагноза – „стагфлацията”. На противоположния полюс стои другата опасност от преждевременно изтегляне на държавата от икономиката и така да отбележим началото на твърде дълъг период на стагнираща икономика с висока безработица и липса на инвестиции.
Едно е сигурно, Федералният резерв ще спази обещанието си да прекрати ултра либералната политика по изкупуване на дълг наречена – програма за количествени улеснения, през този месец и пазарите остават сами със себе си. Дали са готови да плуват самостоятелно обаче или разпродажбите ще продължат и през летните месеци, никой не се наема да каже. Все пак да не забравяме и добрия стар анекдот на Wall Street, който гласи „продавай през май и се махай”, описващ капризните движения на пазара през летните месеци, когато липсва ликвидност и прогнозите за особено неточни.
В макроикономически план ситуацията не изглежда никак розово, но светът извървя ужасно дълъг път и направи своите постъпки към стабилизиране на стопанството. Икономистите вярват, че сме на прав път, но дали агресивното рязане на публичните разходи е пенкилера за всички проблеми? Смята се, че когато ограничиш правителствените разходите, частният сектор ще се намеси и ще запълни отворената ниша, но това като че ли не се получава. Точно в това се обвинява и родния ни финансов министър Симеон Дянков, който изтегли от пазара ликвидния ресурс и остави икономиката без нужните й капитали.
В момента привкуса за нови проблеми е толкова натрапчив, че пазарните анализатори се готвят за поредна порция разпродажби и дори изтриване на всички печалби реализирани през последните тримесечия. Както вече отбелязахме, лятото е перфектния момент пазарът да изгуби отново капитализация от бързащи да приберат печалбите си инвеститори. С наближаването на края на количествените улеснения на Фед и очакваното затягане на лихвената политика от ЕЦБ, световната икономика се нуждае от нов път на развитие, по-плавен и с по-ясни структурни промени.
САЩ като най-голяма икономика и носител на световната резервна валута, трябва да поведат хорото. Радващото в момента е, че тема номер едно за политиците във Вашингтон са възможностите за сериозно ограничаване на раздутия публичен дълг. Демократи и Републиканци спорят коя е най-правилната стратегия, но важното е че вече виждаме открит диалог по може би най-важната икономическа тема от много години насам. Каквото и да решат, за нищо на света, не трябва да позволяват спиране на обслужването на задълженията, тъй като това ще доведе до нов финансов шок и може би нова Голяма депресия.
В същото време наблюдаваме една много сериозна заплаха пред американската икономика, изразяваща се в структурна безработица. Нивото на обезкураженост на работната сила нараства, като в момента над 40% от безработните (около 6 млн. души) са в това състояние повече от 6 месеца. Тук опит може да се почерпи от социално-ориентираните общества в Европа, които се борят с този порок десетилетия наред. Търсеното високо ниво на производителност води до отстраняването на много и ниско квалифицирани кадри, които изпадат от пазара на труда и натежават на социалната система. Тя в момента поглъща повече от 120 млрд. долара годишно или близо 1% от БВП на страната.
Това също трябва да залегне в дневния ред на политиците, които търсят всевъзможни буфери за съкращаване на разходите и увеличаване на приходите в хазната. Навременната образователна реформа и преориентирането към по-високо технологична икономика е отговорът, който може би се търси тук. Защото за разлика от Китай, където производителността на труда няма голямо значение докато курсът на юана е държавно контролиран, а заплатите ниски, то в САЩ това няма как да се приложи. Технологичният прогрес и глобализацията неизбежно променят пазара на труда в западните общества, което трябва да бъде използвано максимално добре от правителствата им.
В исторически план могат да се открият много примери за икономическо възраждане на Америка. Точно когато всички са предричали тотален крах, сякаш от нищото икономиката тръгва на горе, но всеки път това е постигане с много труд и стриктна политика. Времето на спешните държавни мерки по изкупуване на лош дълг приключи, сега трябва да започне истинското преустройство на икономическия двигател, за да се постигнат дългосрочните резултати.
Из darikfinance.bg
Хората са само два вида- простИ хора и простО хора, вторите често грешат, но първите само това правят!
|
| |
| |
